Отпадащи училища

В МОН ще правят т.нар. европейски регистър на учениците, за да се знае къде учи всеки малчуган и колко са например заминалите с родителите си в чужбина. Така ще стане невъзможно директорите да крият, че имат отпаднали ученици, и в МОН ще имат точни данни колко от децата, напуснали класните стаи, трябва да бъдат върнати обратно със съответни мерки. Начинанието е добро, понеже от години има разминаване между данните за отпадащите ученици, видни от сметките на НСИ, и тези в министерството.
Обаче. В цялата работа жалкото е, че поради "безвременната кончина" на правителството няма да бъдат осъществени основните промени, замислени от Клисарова, за осъвременяване на системата на делегираните бюджети. Защото причината директорите да крият отпаднали ученици, особено в малките селища, е именно в това, че бюджетът на училището зависи от броя деца, не от качеството или от спецификата на селището. А ако в училището има 50 деца и 10 са напуснали, за останалите 40 трябват същите учители по предмети, същите заплати за учителите по предмети (вече увеличени от правителството), същите разходи за течащия покрив и пр. То и сега субсидията не стига, камо ли ако бъде намалена още. 
Делегираните бюджети бяха въведени в средното образование при министър Даниел Вълчев след голямата учителска стачка, но минаха години и се видя, че системата работи добре не навсякъде и че има нужда някои нейни елементи да бъдат усъвършенствани. Така че особено в малките селища делегираният бюджет да не се превръща в сатър за училищата. Големите училища в София и още три-четири града събират повече пари, но малките хем имат по-малко пари, хем нуждите им са повече, хем от тяхното съществуване в огромна степен зависи дали едно село ще стане "мъртва зона". Без спешни мерки отпадащите ученици ще доведат до отпадащи училища. Обезлюдяването е големият бич на България. Дали набелязаните стъпки за добра реформа ще продължат да живеят в кабинета на дядо Вазов?