Отпушва ли се доброто?

През 2012 г. бяхме на абсолютното дъно и по донорство, и по трансплантации. Миналата година отлепихме, а тази вече български пациенти получават органи по Евротрансплант и български донор ще даде втори живот на двама европейци. Дали това не е знак, че има вероятност цялото ни здравеопазване поне малко да "отлепи" от дъното? Засега ни крепи надеждата, че нещата в Спешната помощ започват да се случват (да не забравяме, че за последно линейките бяха подменени в началото на 2009 г.!). Повод за надежда дава и фактът, че гласът на лекари и пациенти се чува и има шанс за промяна в едно тревожно постановление. Поне такова уверение даде министърката.
От години се говори за реформа (вече почти мръсна дума) в здравеопазването. Човек вече се чуди кой какво има предвид, като се иска такава. Но реформа с орязване на болнични легла и фалити на малки, но необходими болници, вече е ясно, че не може да се направи. Ясно е, че не това е пътят към рационално изразходване на парите ни от данъци и здравни осигуровки. Защото болният влиза в болница, за да бъде излекуван. Лекарят го лекува според правилата, но трябва да се съобрази и с парите. Накрая болният излиза недоизлекуван или докато е лекуван за основния проблем, съпътстващите заболявания остават без необходимото внимание. Никой лекар не би искал състоянието на пациента да е "нещо като добре, нещо като не съвсем добре". Значи пътят е някъде в средата. Години наред се говореше за т.нар. диагностично-свързани групи (справка: правителството на ГЕРБ, което ги изкара от прашни чекмеджета, за да си прави имидж) и стана ясно, че няма да работят. Вчера обаче се заговори именно за такъв път към промяна, който може да отведе пациента към по-качествено лечение. Отделен е въпросът колко смелост е необходима, за да се случат нещата. И от колко подкрепа ще се нуждае тази смелост. Най-важното е да не бъде загубен пътят, защото и преди 25 години всички искахме промяна. И тя се случи, но не за добро.