Оттеглянето

Голямото оттегляне продължава, продължава: държавата се дръпна от ангажиментите си към науката, към железниците, земеделието и животновъдството, а за активни мерки на пазара на труда разчита на пари от европейските фондове. Все елементи на националната сигурност. Поредната стъпка беше оттеглянето й от спешната помощ. Изводът се наложи от обърканите изказвания на здравния министър. А кой би казал нещо, ако в него няма поне 1% истина? Така обещанието за реформи догодина в спешната помощ заприличва на правене на помен с чужда пита. От друга страна, хората, които стриктно са плащали осигуровките си, за втора година ще си останат излъгани - от една страна, ще получат с 90 (или според министъра - със 100) млн. лв. по-малко медицински услуги, от друга - ще финансират с вноските си нещо, което по цял свят е държавен ангажимент - спешната помощ. Утехата на платците е фактът, че управляващите правят поредно закононарушение, ако се брои и вземането на онзи милиард и половина от здравни вноски, за да се крепи фискалният резерв.
Едва ли някой вече има сили да се впечатли от поредната несправедливост (миналата година управляващите се отказаха от данък "лукс", но наложиха данък "колиба", тази година увеличават още повече стажа, необходим за изплащане на обезщетения за гледане на малко дете...). За по-дясна политика едва ли някой българин от ново време си е мечтал. Дори най-дясномислещите. Все пак навярно дори те ще прогледнат и ще видят как за 2 години българинът се сдоби с непрозрачна и некомпетентна държава, преливаща от партийност и полицейщина вместо професионализъм.