Отвикнахме да общуваме с младите

ЕМИЛ ТАБАКОВ e световноизвестен български композитор. Завършва Държавната музикална академия в София със специалности дирижиране, контрабас и композиция. Ученик е на Влади Симеонов. Победител е на конкурса по дирижиране "Николай Малко" в Копенхаген през 1977 г. Произведенията на Табаков включват 8 симфонии, Концерт за оркестър, Реквием за солисти хор и оркестър, Концерт за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор, Концерт за две флейти и оркестър, Концерт за пиано и оркестър, Концерт за виолончело и оркестър и др. Музиката на композитора е изпълнявана в България, Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Австрия, Мексико, Русия, Турция и др. Маестро Табаков е бил диригент на Русенска филхармония, музикален директор и диригент на Софийски солисти, на Софийска филхармония и на Белградска филхармония, както и главен диригент на класическия състав "Билкент" в Анкара. Сега оглавява Симфоничния оркестър на БНР. Съвместно с известния рок музикант Николо Коцев ще представят на родната публика на 17 септември уникален акустичен концерт в зала "България", както ДУМА писа.



"Годишният бюджет на симфоничен оркестър в САЩ е $4-10 млн."


- Маестро Табаков, как приемате съвместния концерт на ръководения от вас Симфоничен оркестър на БНР и Николо Коцев - като предизвикателство или по-скоро като нещо рутинно?
- В никакъв случай изявата ни не може да се нарече рутина. Предизвикателство - би могло да се каже, защото ще представим на публиката нещо ново, интересно, нечувано досега в България. Очаквам репетициите да покажат всъщност какво точно е онова, което Николо Коцев ми връчи като партитури за две симфонии (усмихва се). За мен самия е много интересно какво ще свирим.
- По какъв начин ви убедиха да се захванете с този проект?
- Да ви призная, в началото не исках да поемам такъв ангажимент, защото имам достатъчно много работа със Симфоничния оркестър на БНР. А за подобна изява е необходимо време, сериозна подготовка, разучаване на партитури... Но Данчо Георгиев и Калина Станчева от програма "Хоризонт" - едни от главните виновници за предстоящия концерт с Николо Коцев, настояха аз да поема диригентството. Въпреки че програмата ми е много натоварена, все пак склоних накрая. А и нали заедно работим в радиото, мога ли да откажа на колегите си?! (усмихва се) При всички положения смятам, че ще бъде нещо интересно - едно ново изживяване за публиката.
- Може ли да се нарече този концерт експеримент?
- Подобни изяви - съчетаващи рок и класика, както и други, коренно различни жанрове,  напоследък са доста популярни по целия свят. В България все още нямаме голям опит с този род концерти. Това е много трудно за реализиране, не се прави често, защото не се намира лесно човек, който да се захване с такива аранжименти. Песните обикновено се изпълняват от няколко човека, а за да се включи симфоничен оркестър в подобен концерт, са необходими определени познания и много добро музикално образование. Явно Николо го има, защото знае какво точно да направи със симфоничния оркестър. Което е много важно. Ако няма такъв човек, песничката си остава много обикновена, в нейния първоначален вид. Николо обаче успява да направи подходящ аранжимент и добре да разположи музиката за оркестъра.
- Какво знаехте за Николо Коцев, преди да се съгласите да направите съвместен концерт?
- Нищо! Нищо! Абсолютно! За съжаление, нямам големи познания точно в тази област, в която работи Николо. Не познавам всички рокаджии и техните банди. Но колегите ме убедиха, че си струва. Първите ми впечатления за Николо са от нотите, които той ми даде за разучаване. Това за мен е достатъчно. Човек може да научи за някого нещо, като види какво е написал, какво е сътворил.
- Работил сте с Оркестъра на московското радио, с Белградската филхармония, с турски симфоничен състав и с още много различни музиканти у нас и зад граница. Каква е разликата да дирижираш българи и чужденци? Може ли езикът на музиката да направи творческия процес по-ползотворен?
- Разбира се, има разлика. Тя е в нивото на професионализма на музикантите и най-вече - в манталитета на хората, с които работиш. Аз съм дирижирал по целия свят, бил съм на всички континенти, включително и в Африка. Между другото, и там има много добри музиканти и оркестри, не във всички държави, разбира се, но в ЮАР са големи професионалисти. Най-важен е наистина езикът на музиката. Това, което нашата професия предоставя като възможности, ни прави щастливи. Защото ние нямаме нужда да работим с много думи. Е, има определени музикални терминологии. Но по-важното е какво ще можеш да внушиш на оркестъра и на публиката, без да го приказваш много. От тази гледна точка музикантите по цял свят са еднакви. Като професионализъм обаче, като начин на изпълнение, разбира се, са доста различни. Но е интересно навсякъде да срещаш хора и музиканти, които не си приличат. А и публиката - в България и в чужбина, също е различна.
- Къде и с какви оркестри ви е било най-трудно да работите?
- Не мога да кажа, че някъде ми е било трудно. Мисля, че с един малък оркестър, който няма голям опит, но е съставен от добри инструменталисти, могат да се постигнат много високи резултати, ако диригентът е на ниво и знае как да работи с музикантите. Има обаче и големи симфонични състави, които не свирят всеки път добре, въпреки че са световна класа. Това пак зависи от много фактори. С някои оркестри ми е било доста приятно да работя - и в Бразилия, и във Франция, и в Германия, и в Япония... Страхотни са ми впечатленията от симфоничния състав на Юрий Башмет - те са изключителни професионалисти. В Русия също съм имал прекрасен контакт с Оркестъра на московското радио, бил съм с музикантите му на турне в Англия, където ни приеха много добре.
- Зная, че Юрий Башмет иска да отбележи 60-годишния си юбилей с концерт със Симфоничния оркестър на БНР. В България ли ще се случи това или само руската публика ще има възможност да присъства на този празник?
- Дали наистина ще успеем да осъществим тази идея, зависи от много неща. Мениджърите на Юрий Башмет ще трябва да подсигурят съответното спонсорство, защото ние, сами разбирате, не можем да му платим, както трябва и колкото трябва. Но ще е хубаво, ако наистина отпразнуваме неговия юбилей в София, на Мартенски музикални дни. Но тъй като трябва да си напаснем графика, все още сме в процес на обсъждане, на договаряне, на стиковане на нещата.
- Интересуват ли се днес младите хора от класическа музика?
- Не!
- Категорично?!
- Е, слушат, но не всички. Не толкова, колкото е добре да го правят.
- На какво се дължи това, от какво зависи, според вас?
- От много неща. На първо място, от образованието, което вече го няма. Важен е и начинът на представяне на произведението, на концерта. Ние отвикнахме да общуваме с младата публика. Навремето трябваше насила да го правим - да ходим по училищата, въпреки че се усещаше, че учениците много-много не обичат да слушат класическа музика. В някои страни по света са измислили децата да присъстват на генерални репетиции на симфонични оркестри. Свидетел съм на подобни посещения и в Турция, и в Бразилия, и в Белгия, и във Франция... Идват по 1000-1500 ученици, слушат класическа музика и у някои от тях се заражда интересът към нея. Необходимо е да се насочи вниманието на младите. Смятам, че това е начинът. Може би затова в чужбина има толкова много публика, която е в пъти повече, отколкото при нас. И млади хора идват на концертите на симфонични оркестри, и по-възрастни.
- Доволен ли сте от ремонта в зала "България"? Реши ли се въпросът с монопола, отнасящ се до продажбата на билети за концертите, които се изнасят там?
- Изобщо не съм доволен от ремонта - той е само козметичен. Но, слава Богу, че поне вече има климатик в залата, което означава и топлина през зимата. А това е много важно. Защото миналата година например у нас дойде да свири световноизвестният френски пианист Филип Колар. Беше страшен студ, трепериха му краката в зала "България". И накрая, когато публиката искаше "бис", той само затвори капака на рояла, който е поне на 40 години, и ми каза: "Трябва да има условия". Колар повече няма да стъпи тук. Никога! Тъжно! Слава Богу, сега има поне отопление. Но нямаме дори един нормален роял в зала "България".
- Мислите ли, че държавата отделя достатъчно средства за финансирането на симфонични оркестри?
- Не! Никак!
- Доколко според вас парите са важни за един музикант?
- Много! В Америка например един оркестър има по 4-10 млн. долара годишен бюджет. А ние какво имаме? Нищо!