Oзверява ли се от глад?

Съединените щати са в шок, борсите - в колапс, светът е отчаян, примрял от страх заради настъпващата нова рецесия. Несигурността фучи и вилнее из цялата планета. А когато искрите на недоволството заподскачат, подклаждайки огъня на войната, изпепеляващите езици на този пожар подпалват прогнилия дух на една епоха.
Убийството на млад мъж миналия четвъртък стана повод, но не и оправдание, за пладнешките грабежи в Тотнъм, а после и в Енфийлд, превърнали Лондон в същинска военна зона. Не може да се каже със сигурност какво отприщи събитията, а и обстоятелствата около кончината на Марк Дъган са доста спорни. Но докато в Близкия изток смъртта на един млад човек провокира цяла арабска пролет, в Европа печално събитие от такъв мащаб дава повод за нова порция неприятни въпроси, които остават без отговор. Защото да се търси справедливост чрез мирен протест е различно от опожаряването, планираното плячкосване и застрашаването на чужди животи, докато си скрит зад гангстерска качулка. Ситуацията е в пъти по-страшна от евфемистичната формулировка "напълно неприемлива" на "Даунинг стрийт" 10. Освен че напомня по зловещ начин за събитията през 1985 г., когато смесеният  Броудуотър фарм става арена за едни от най-жестоките размирици в съвременната британска история, хаосът води и до безплодни анализи за обществените отношения и икономическата жизнеспособност на най-бедните райони.
Днес никой не желае да се връща към периода на икономически спад през 80-те, когато полицията в британската столица е принудена често да се намесва в ескалиращи конфликти с някои лондонски общности. Но проваленият мултикултурен модел, в който очевидно различните култури не съжителстват хармонично, ни принуждава. Неизбежно комбинацията от нарастваща миграция отвън и от неограниченото до голяма степен движение на хора в разширения ЕС, като преследваното ромско малцинство, спомогна за съживяването на национализма, а понякога - и на чистия шовинизъм. Напливът от бежанци и прииждането на икономически и политически мигранти, много от които мюсюлмани, породи сериозни враждебни реакции. Но и режимите на строги икономии, докато правителствата пилеят средства и не харчат парите на данъкоплатците в интерес на обществото, също се приемат на нож.
Лицемерното отношение на торите, които днес искат подкрепа за полицията, а в същото време режат парите за нея, и на френските власти, които осъждат протестите на хората без жилища, докато в Елисейския дворец кипи внушителен ремонт за милиони евро, са най-пресните примери за това. Икономическата стагнация и суровите ограничения неминуемо създават социално разделение. На Стария континент има много бедни райони с висока безработица, нарастваща неграмотност и ниска образованост, потънали в мизерията си от десетилетия. След дни шумът в Тотнъм ще изчезне, а потърпевшите ще трябва да събират сами парчетата от живота си. Ганди казва, че най-лошата форма на насилие е бедността. Ако тази ситуация провокира хората да се държат дивашки, трябва ли да се чудим как се озверява от глад.