Паганини е огънят в музиката

Цигуларят Марио Хосен е роден в Пловдив. От малък започва да се занимава с музика и бързо се изявява като дете-чудо. На 8 години дебютира с Пловдивската филхармония. Продължава образованието си във Виена при проф. Михаел Фришеншлагер. Дипломира се с награда на австрийското Министерство на културата за високи творчески постижения. Специализира в Париж при Жерар Пуле и Руджиеро Ричи, в Лондон при Ифра Нийман. Концертира с най-известните световни оркестри. Носител е на много високи отличия. Смятан е за един от най-добрите интерпретатори на Паганини. Особена популярност му носят изпълненията на шестте концерта и 24-те капричии на Паганини и цигулковите сонати на Бетовен, които представя в най-престижните концертни зали по света. Ръководител е на Orpheistes Festival Orchestra и на Sudost European Akademie Orpheus. Марио Хосен ще изнесе три коледни концерта у нас, както ДУМА писа - на 19 декември в Пловдив, на 21-ви във Варна и на 22 декември в София. По този повод, със съдействието на PR Refresh, той даде специално интервю за ДУМА.

- Маестро, предлагате на меломаните барокова гала вечер. Бах, Хендел, Вивалди, Корели - това е романтична музика, много различна от прагматичното и доста сурово съвремие.
- Коледата е семеен празник, свързан със срещи с хора, които обичаш. От коледната вечер денят започва да нараства, всъщност това е един акт на надежда. Събираш се с близките си и се надяваш следващата година да бъде здрава, още по-успешна и да сте заедно. Барокът, или предкласиката, е музика, в чиято основа е хармонията. Не лудата емоция, големите контрасти, драмата, противоречието, а търсенето на хармоничния елемент, красотата, спокойствието и възвишеността. В концертите във Варна и Пловдив ще участват и детски хорове. В София няма хор, но има други инструментални изпълнения.
- Много сте зает с изпълнителската си програма, но от доста години преподавате. На какво се дължи влечението да работите с млади музиканти, да ги насочвате и подпомагате?
- Винаги съм се учил от моите учители. Опитвам се да продължа като традиция това, което са ми дали като пример. Зарежда ме с енергия и сила, като виждам как хората, които уча да преоткриват с инструменталните си умения света, растат от ден на ден и развиват по уникален начин това, което заедно сме създали като импулс. И ако соловите ми концерти са мое лично послание, много по-силно усещам посланието, когато съм на сцената с хора, на които съм дал нещо от себе си и с които сме обединени в обща кауза.
- Повечето изпълнители, докато активно концертират, не са склонни да отделят от времето си за преподаване. А и не на всички се удава.
- Шопен, Моцарт, най-големите имена непрекъснато са преподавали, хобито им е било музиката. Примерът ми е голямата традиция на класиката, на ренесансовите личности, които са били отворени към света, раздавали са се и това ги е зареждало. За мен музиката не е абстрактно понятие, а свързващо между музика, изобразително изкуство, история, география, езотерика Ц всичките тези многопластови интереси превръщат музиката в един вид енергия, която, приемайки в себе си, изпитваш необходимост да предадеш.
- Какво е най-характерното за академичния оркестър "Орфеус", който сте създал в НБУ и с който  работите вече 5 години?`
- Характерното е, че сме съмишленици. Технически всички тези млади хора са на много по-високо професионално ниво от други оркестри, защото са в най-активния си етап на развитие. Липсва им опитът на музиканти, които са свирили в оркестър, но най-голямата сила на камерния ансамбъл е, че всички са солисти. "Орфеус" е състав, в който всеки може да бъде солист и да свири наравно с мен. И няма да бъде бледото копие на Марио Хосен, а артист със собствен израз, на много високо техническо равнище, което мисля, че публиката усеща.
- Обикновено Пловдив е първото място, където свирите, когато сте в България. Там публиката по-различна ли е или мястото е специално за вас?
- Излизането на сцена е предизвикателство и отговорност. Пловдив е уникален, защото има особена енергия, Старият град, древният Филипопол... Аз съм роден и закърмен в този град, в който епохите се смесват и като че ли хората са древни духове, които се разхождат. Публиката, ценителите на изкуството в Пловдив ме познават от дете. КЦМ Пловдив, в лицето на неговото ръководство, винаги от малък ме е спонсорирал или подпомагал. Благодарение на инициативата на КЦМ да прави всичко възможно да концертирам там по това време, бароковите коледни концерти в Пловдив стават традиция.
- Да поговорим тогава за меценатството - от най-далечни времена благодетелите с финансови възможности са играли значима роля. Изкуството има неизмерима духовна, но рядко голяма финансова възвръщаемост. Затова меценатите са важни фигури.
- Един духовно богат човек изпитва потребност от изкуство. В общество с изградена ценностна система, дори в момент на преход, в какъвто се намира България, който е труден за всяко общество, винаги има един елит, който се грижи както за собственото си удоволствие и осмисляне на живота, така и за осмислянето на живота на обществото. Меценатите остават в историята не с парите и бизнеса си, а с приноса си по отношение на духовната история на човечеството. Надявам се и мисля, че има достатъчно хора, благодарение на които нашето изкуство ще продължава да бъде живо. За съжаление тези хора стават все по-малко в световен мащаб.
- При все че доста от тях стават все по-богати.
- Но за съжаление правенето на пари, богатството се превръща в самоцел. В един момент те нямат време за духовното. За да си наистина духовен човек, трябва да осъзнаеш в известна степен безсмислието на тази вродена алчност. Защото най-силното в човека - духовният огън, постепенно започва да изчезва. И някои от тези хора в един момент имат потребност да се измъкнат от финансовата мелачка, за да чуят нещо красиво и възвишено. Но не е лесно в нашето общество. Самата организация в изкуството, връзката между изпълнител и меценат не е същата, каквато е била. Днешният меценат не е този, който организира концерта, както е по времето на Паганини. Той е човек, изцяло вглъбен в бизнес структурата си, и ако хобито му е музика, ще отиде на някой хубав концерт, за да си почине, но няма време лично да го организира. Той делегира интересите си или пари, които желае да инвестира, на други хора, също бизнесмени, само че в музикалния бизнес. Моята мечта е хората на изкуството да успеят да прескочат посредниците - от толкова мениджъри в един момент в духовния процес започва да се намесва твърде много бизнес. Това като че ли малко отдалечава изкуството от истинските му ценители.
- Какво е Паганини във вашия живот, творчество, професионална съдба?
- Най-ярката фигура на творец, която съм срещнал от детството и която ме е впечатлявала като музика, енергия и послания. За мен Паганини е огънят в музиката.
- Когато изпълнявате произведения на даден композитор, интересувате ли се от неговата личност, живот, да разберете защо той е написал такива творби и точно по този начин?
- Това е в основата, на това уча и студентите - не може да изпълняваш музиката на композитор, който ти е непознат. Трябва да знаем епохата, в която е живял, какво се е случвало в обществото по негово време, как е живял този автор, какво го е вълнувало, какво е било мотивиращото в творчеството му.
- Пътувате по света. Какво е според вас впечатлението, което хората имат за България?
- Щастлив съм, че се занимавам с изкуство и когато стане дума за България в която и да е точка на света, винаги я свързват с това, което върша. А България, колкото и да е малка, в областта на изкуството и културата е с много стойностни традиции, оставени в обществото в цял свят. За България съм чувал само суперлативи, свързани с известни хора на изкуството, както и от областта на спорта. Винаги с гордост казвам, че съм българин.
- Споделял сте, че обичате да слушате рок и джаз. А случвало ли се е да свирите, имате ли желание да участвате в проект с такива музиканти?
- Това е една от идеите, която винаги ме е вълнувала. Има хора, които свирят джаз на цигулка, но това е профилиране, изискващо друго познание. Те са големи музиканти, едновременно импровизатори и композитори. А за мен е изкуство, което не съм учил и не владея. С огромно удоволствие бих участвал в даден тип проект с колеги джазмени на високо ниво, които биха ме въвели в тази мистерия на изпълнението на джазово произведение. Би било едно обогатяване за мен.
- Музиката може ли да промени един лош човек?
- Музиката е магична. Тя може да промени всичко. Както се говори за Орфей, че е омагьосвал природата и животните са се вслушвали в звука на лирата му. Предполагам, че и за хората, които по една или друга причина са се озлобили на живота и виждат всичко в черни краски, мразят, завиждат и се самоизяждат, единственото спасение е да чуят нещо красиво и този елемент на духовното, което всеки носи у себе си, божествената искрица, да може малко да се запали. Вярвам, че класическата музика може са въздейства и върху най-обърканите духове да намерят светлината и пътя.
- Цигулката ви е Гуаданини от 1749 г. Стареят ли инструментите, променят ли се като нас, хората?
- Стареят и се разхубавяват. Помъдряват и стават по-красиви с това, че имат повече какво да кажат. Красотата при тях е свързана не със стареенето на дървото, колкото с богатството на обертоновете, които създават. Ако на една цигулка е свирено много, всеки цигулар оставя в инструмента част от себе си, от живота си, от емоцията, от дъха си. 14 години ползвам моята, безкрайно съм благодарен на Австрийската национална банка, че ми гласува доверие и ми я предостави. Горд съм, че съм носител на българското изкуство по света, но съм горд и че съм австрийски гражданин. Безкрайно съм задължен на моята втора родина - тя ми дава всичко, от което имам нужда. А енергията, с която се зареждам, намирам в България.
- Известно е, че обичате футбола. На кой отбор сте фен?
- Имам приятели от много клубове, но винаги съм бил привърженик на "Левски" София - отбора, който играе хубав, атрактивен футбол. Иначе съм отраснал до стадиона на "Ботев" Пловдив и този отбор е част от моето детство, същевременно симпатизирам на "Локо" Пловдив. Ако играят един срещу друг, съм за този, който играе по-хубаво. Иначе съм фен на бразилския футбол. От световното в Испания през 1982 г. досега не съм пропускал мач, включително от груповата фаза. Ако съм зает, гледам ги на запис. Но през месеца, в който е световното, се старая да нямам концерти. Световното по футбол за мен е празник.
- Самият вие играете ли футбол?
- Да, много обичам, но в последните години нямам много време. Когато моите студенти ми казват: "Професоре, елате да направим едно мачле", с огромно удоволствие се включвам. Само че с годините трябва да се внимава, вече играя не така, както ми се иска.
- С хъс ли го правите или за разтоварване?
- Със спортна злоба, със стремеж да победя, нашият отбор да спечели.
- Има ли нещо, което може да ви изкара от равновесие?
- Глупостта, срещата с хора, които правят необмислени неща. Вбесяват ме онези, които завиждат. Завистта е характерна за всеки от нас, не мога да кажа, че правя изключение. Но ако видя, че друг постига нещо хубаво, това ме амбицира да го направя по-добре. Мързел, завист и глупост - тази симбиоза от качества у един човек ме ужасява.
- Пишете ли?
- Да, имам и интересни есета, издавал съм ги. Като дете съм писал много и поезия, но не е нещо сериозно. Когато започнах да уча Музикознание, Философия и Археология във Виена, имах период, може би когато бях много влюбен, доста пишех. Хоби са ми древната история, теологията, старинните, окултни паметници. От много години посещавам древни култови места - пирамидите, Белинташ, енергийни центрове, които зареждат, ходя с приятели по планините. Реших да правя докторат за ролята на музиката в орфическите мистериални практики. И да разбера защо Лин, Евмолп, Орфей, деветте музи произхождат от Тракия и за древните гърци музиката е била важна, защо до ден-днешен нашите оперни певци имат уникални гласове и фолклорът ни е толкова неповторим. Има нещо в този район, което ражда изкуство, музика, човешките гласове като че ли могат да изразят много повече, отколкото другите таланти. Това ме мотивира да започна да пиша тази дисертация, ходех много и по разкопки. Но се оказа, говорейки с траколози, че е трудно да се влезе в генетиката на този проблем, по простата причина, че нито един от описаните музикални инструменти вече не звучи, не можем да ги реконструираме. Изображения, оставени от древни автори, дават представа как може би са изглеждали, но от много по-късен период, а какво е било по времето на Орфей, 1300-1400 г. пр. н.е., нямаме никаква звукова представа. И така през последните пет години не съм писал.
- Къде ще празнувате Коледа и ще посрещнете новата година?
- На Коледа сигурно ще бъда в Пловдив със семейството, а новата година вероятно ще посрещна във Виена.
- Кои са творческите предизвикателства, които очаквате през 2014 г.?
- Моят фестивал във Виена Ц през юли-август. Имам проекти за компактдиск. Имам покани за концерти във Франция, Китай, Япония, САЩ. Предстои ми интересно турне по Дунав заедно с един от големите френски музиканти и българската челистка Лиляна Кехайова, круиз със 7 концерта в Будапеща, Братислава, Белград, а заключителният ще бъде във Виена с "Орфеус". Догодина може да предложим на организаторите да продължат турнето и към България - Русе и Свищов.