Позиция
Пак грешки в теста за изпита след VІІ клас
Докога чиновници в МОН ще се упражняват в оригиналничене и псевдонаука върху гърба на децата?
/ брой: 115
Мария Бончева,
Стара Загора
Една, че две, че три..., че и четири години вече има безобразни грешки в отговорите на задачи в теста по български език и литература (БЕЛ) за националното външно оценяване след VІІ клас. Така и сега - пак грешка в отговорите на задача 25 от теста по БЕЛ, проведен от МОН на 20 май т.г.
Ето формулировката на задача 25: "Запишете в две-три изречения какво внушават думите от творбата "Българският език": "Език свещен..." В ключа с верните отговори, качен на сайта на МОН, за задача 25 са дадени цели 5 "примерни посоки за размисъл". Първа "посока": "Почит към родовия корен; приемственост между поколенията". Но в тази "посока" може да се разсъждава, ако беше дадено за размисъл продължението на първия стих от одата на Вазов: "на моите деди", защото чрез езика се осъществява духовната връзка със света на предците. Втората "посока": "Памет за историческото минало на вековни изпитания". Да, ама - не! Тази "посока" изисква размисъл върху втория стих на одата: "език на мъки, стонове вековни". Третата "посока", посочена от МОН, е "връзка с най-съкровеното за човека - неговата майка". Това обаче налага размисъл върху третия стих: "език на тая, дето ни роди".
Чие скудоумие роди пък четвъртата "посока" - "съхраняване на националната идентичност през вековете", когато посочените за тълкуване думи са само "Език свещен"?! Цитираните министерски "посоки" изискват да се разсъждава върху цялата първа строфа на одата "Българският език", а не само върху двете думи "Език свещен". А като прочетох петата "посока", ме хвана треска: "инверсия/инверсионен епитет". Малко е да се удариш с длан по челото. Наистина епитетът "свещен" е в инверсия, но кой филолог българист е учил някъде в някаква теория на литературата за "ИНВЕРСИОНЕН" епитет? Що е то? В такива случаи се казва: "Няма такова животно."
Как по пет "посоки" се пишат 2-3 изречения? По колко от тях може и трябва да се разсъждава, за да получи седмокласникът 6 точки? И ако в текста си напише "инверсионен епитет", как ще го санкционират проверителите?
Прекланяйки се пред свещената извисеност на родното слово, Иван Вазов го утвърждава като нравствена и естетическа ценност. Диалогът на лирическия говорител с езика в одата го одухотворява, събужда асоциацията за вечно живото. Епитетът в инверсия "свещен" изразява разбирането за езика като дар, даден от Бога. Като Божие творение езикът ни е съвършен и изисква отношение на религиозна почит и благоговение, събужда готовност да се отстоява неговата значимост.
Авторите на този изпитен тест и на отговорите на задачите в него да бяха прочели в Българския тълковен речник какво е речниковото значение на прилагателното име "свещен": 1. Епитет на църковни и религиозни книги, прибори, обреди и изобщо неща, свързани с религиозна почит; 2. прен. Възвишен.
Какво им остава сега на милите седмокласници (около 60 000!) и на техните родители, когато след седми клас се кандидатства само един път, а в матуритетния тест има и други недомислици? Да чакат те със свити сърца до 3 юни Божията воля, или да заговори съвестта на безсъвестните? Колцина от малчуганите може да знаят какво е "пълен пансион" на кораба (зад. 11). А как се преразказва от името на неутрален разказвач откъс от разказа" На изток от запад", след като половината от текста е в преизказно наклонение и не е ясно кой го казва - авторът ли, или герой от творбата, чието име не е назовано?
Ще вразуми ли някой неразумните от МОН? Не е ли време да се разбере, че в него трябва да работят само специалисти с отлична научна подготовка? Докога ще се прощават грешките на чиновници, от които зависи съдбата на десетки хиляди деца?