Пъкленият замисъл на Белев

Провокиран съм за тези редове от публикацията на Джеки Вагенщайн в ДУМА "И отъпусти намъ длъги нашимъ" (9.03.2020). Защото и аз се чувствам отговорен, че в Декларацията на Българския антифашистки съюз по повод годишнината от спасяването на българските евреи от пещите на Треблинка става дума само за спасените, но не и за депортираните евреи от областите на Тракия и Македония. Те са поставени под управлението на българската администрация по време на Втората световна война. Във всеки случай не е имало и няма идея да се премълчават неудобни исторически истини...

Но все пак!

Споделям и гнева, и въпросите, и тревогите на Вагенщайн за премълчаването на отговорността на тогавашната българска държава, че над 11 000 евреи от Беломорието и македонските земи намират смъртта си в пещите на Холокоста. И не споделям приказките от 1001 нощ, че в България евреите били затваряни в лагери, за да бъдат спасени. За това са следващите редове.

На 22.02.1943 г. е сключено "споразумението по изселването най-първо на 20 000 евреи в германските източни области", постигнато между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев, от една страна, и германският пълномощник, капитан от защитните отряди (СС) Теодор Данекерт, от друга. От текста на споразумението личи, че документът е писан от немец, преведен е вярно на български пак от немец. Но същественото е, че в този оригинален документ самият Белев е зачеркнал думите "от новите български земи Тракия и Македония", с което договорът добива сила и за евреите от старите предели на Царството. В Комисарството се подготвя проект за изпълнение на споразумението със следното съдържание:

"I. Задача

Да се изселят вън от Царството всички евреи от Тракия и Македония и известен брой евреи от старите предели, всичко около 20 000 души, до края на м. май 1943 г. най-късно, съгласно споразумението с Германия.

II. Общ план

1.Подлежат на изселване:

а) От Македония около 8 000

б) От Тракия около 6 000

в) От старите предели около 6 000"

В случая не нацистите, а българският комисар по еврейските въпроси Александър Белев е инициаторът за "изселването" към пещите на смъртта на евреите от старите предели на България! Дали някой от управляващите тогава - царят или министърът на вътрешните работи П. Габровски е попречил на пъклените идеи на Белев? Не, в никакъв случай.

Сещам се сега за евреите в моя роден град Чирпан от онова време - за магазина на Витали Албалах, който предлага хубави конци; за Исак Сиди, който изкупува всякакви костилки; за братя Хаимови, които продават мъжка конфекция и най-хубавите английски платове - все по спомените на Петър Петров-Сладкаря: "Евреите ни научиха да ядем маруля, краставици, домати и моркови. Освен това нашият съвместен живот ни научи на търговия, но честна - повечето от търговията беше на вересия и взаимно доверие."

От делегатите на Комисаря по еврейските въпроси по места строго поверително се изисква "да представят в комисарството списък на всички евреи от града Ви, които са богати, по-видни и обществено проявени." На 3 март 1943 г. с писмо №29 делегатът от Чирпан Ив. Атанасов, съгласно телефонното нареждане от 2 март, представя списък на по-състоятелните евреи в града. Резолюцията на Белев е хората от списъка да се изпратят със семействата им в Радомир, един от сборните пунктове за "изселване": 10 семейства - 36 души, които да отпътуват за там с влака от 11 март, 17.10 ч....

Надигналият се протест сред българската общественост, предизвикан от Димитър Пешев и Светия синод, предотвратява това пътуване, заедно с всички други подобни в страната и това е наистина наше достойнство в историята ни... Провален е пъкленият фашистки замисъл на българина Александър Белев, заради когото не може да се вменява вина на целия български народ. Но на тогавашната монархофашистка държава - трябва!

Всъщност, да четем! В книгата на Натан Гинберг "Документи" от 1945 г. е всичко от кореспонденцията на Комисарството по еврейските въпроси при Министерството на вътрешните работи и народното здраве и публикуваното в "Държавен вестник" през 1942 и 1943 г. - текстове за национален срам...