Памет за Апостол Карамитев

Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен! Не ща да остарявам.
Апостол  Карамитев 

Народният театър "Иван Вазов", през чиято сцена преминава целият театрален творчески път на великия актьор, ще отбележи 90-годишнината от рождението му на 17 октомври от 17 ч. Вечерта, посветена на Апостол Карамитев, ще събере колеги, с които той е работил рамо до рамо в театъра и в киното, негови ученици и приятели. Артистите Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, Доротея Тончева, Николай Николаев, Жоржета Чакърова, поетът и драматургът Стефан Цанев, студентите на А. Карамитев - Йосиф Сърчаджиев и Филип Трифонов, ще разкажат за срещите си с актьора, за магнетичния му талант и уроците, които им е завещал, научи ДУМА от Елина Калинова. Входът е с покани.

"Специалист по всичко"

Ще бъде представена и изложба с фотографии, запечатали редица от незабравимите му театрални и филмови роли, мигове от живота му.
Всички представления, които на 17 октомври ще се играят на сцените на Народния театър "Иван Вазов", ще бъдат посветени на Апостол Карамитев - на голямата сцена "Сирано дьо Бержерак" от Едмонд Ростан, режисьор Т. Москов, на камерната сцена "Да се провреш под дъгата" от Георги Марков, режисьор А. Шопов, на Сцена на IV етаж "Лазарица" от Йордан Радичков, режисьор Кр. Азарян.

Емилия Радева и Апостол Карамитев в "Легенда за любовта"

С тази първа проява в памет на Апостол Карамитев театърът ще постави началото на поредица от културни събития, посветени на уникалния творец.

Думи на Апостол Карамитев

"Все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие. Това щастие е дадено човеку от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци и е предназначено за хора, предназначено е за човеци. Някога, преди много години, в моите бурни младини, аз имах чувството, че светът е създаден за мен, че светът се върти около мен и че светът съществува чрез мен. Петдесетте години, които изживях, многото погребения, на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не съществува за мене, че не аз съм пъпът на Вселената и че светът не се върти около мене. Но ме научи и на друго: че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да го изживее.

Невена Коканова и Апостол Карамитев в "Сватбите на Йоан Асен" (1975) - последната роля на актьора

И може би, може би този живот няма да е сбъдновението, за което е мечтаел на младини, няма да е крилата мисъл, полет, а ще бъде, може би, само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре. Може би животът няма да бъде шумолене, няма да бъде листа, няма да бъде плодове, а само тъкан, само клетка - но и това е живот, това е може би предназначението ни: което сме взели, да дадем, да върнем; което сме взели от хората, да го върнем на хората... или, както е казал поетът: "За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори..."


Думи на Леон Даниел

"Чочо беше красив, много красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се харесваше, но в театъра се предпочитаха по-ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по-"апашка", италианска и затова, едва завършил школата, той премина в категорията на актьорите с отрицателно обаяние. Играеше с едри мазки, "характерно", преувеличено, мнозина не го харесваха, по едно време беше решил да се отказва, за да учи режисура в Съветския съюз, но нещо го спрели и Дановски го утешил. Казал му бил: "Твоето време скоро ще дойде." Чочо му повярва.
След две-три години стана първата българска звезда. С всички плюсове и минуси на това звание.
Разбира се, това стана чрез киното. Петдесетте години имаха нужда от един особен герой - симпатичния "хашлак", който се "поправя". И когато на екрана се появи Чочо с ъгловатата си подтичваща походка, с вечно питащите горящи очи, с беладжийския си нрав и героичния жест накрая - цялото младо поколение го призна за свой."

Бургас почита своя съгражданин

В Бургас започна седмицата, посветена на един от най-знаменитите български артисти - бургазлията Апостол Карамитев. Жителите и гостите на града могат да се докоснат до колосалния талант на актьора чрез фотоизложбата "Непознатият Апостол". Тя включва непоказвани досега снимки на Апостол Карамитев, предоставени от Националния филмов център, които са разположени на ул. "Александровска". Втора изложба в зала "Георги Баев" в Културния център "Морско казино" показва снимки на актьора, както и реквизита, с който Апостол Карамитев се превъплъщава в последната си роля - на цар Иван Асен. Сценичният костюм е предоставен от Националния исторически музей. Входът за изложбата, която също ще остане в КЦ "Морско казино" през цялата седмица, е свободен, както и на всички прояви, отбелязващи 90-годишнината от рождението на Апостол Карамитев, съобщава БЛИЦ.
На 14 октомври бе излъчен кратък филм и документални кадри със спомени и впечатления на Олег Ковачев, който като дете партнира на видния актьор в една от най-запомнящите се български киноленти - "Рицар без броня", 1966 г., с реж. Борислав Шаралиев и сценарист Валери Петров. След това бе прожектирана култовата комедия от 1958 г. на реж. Владимир Янчев - "Любимец 13", в който Апостол Карамитев си партнира с Гинка Станчева, Лео Конфорти, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Коста Цонев, Стоянка Мутафова и други.
Преди началото на прожекциите се провеждат срещи-разговори с негови ученици, близки и колеги. Всеки, който е познавал и се е докоснал до личността на Апостол Карамитев, е поканен да участва в дискусиите. На 17 октомври - деня на рождението на Апостол Карамитев, от 17 ч. ще бъдат поднесени цветя на паметника му, намиращ се в Приморски парк до входа на Летния театър.

Във връзка с 90-годишнината от рождението на Апостол Карамитев Народният театър "Иван Вазов" съдейства на Българска народна банка за предстоящото емитиране на възпоменателна монета с неговия лик. Монетата ще бъде пета поред от серията, посветена на именити български творци, но първата в историята на монетосеченето ни, посветена на български актьор.