20 Юни 2021неделя21:36 ч.

Панически страх от истината

/ брой: 14

автор:Велко Вълканов

visibility 1482

Неприкрит панически страх от истината изпитват тъкмо тия, които преди всички останали я дължат на обществото. Става дума за истината по подслушването на цяла редица длъжностни лица от високите етажи на властта: министър-председателя, министъра на финансите, народни представители, началника на митницата. Кои още са подслушвани,  тепърва ще има да узнаваме. Можем да се досетим, че те никак не са малко.
Първият въпрос, който естествено се поставя в случая, е дали подслушването е ставало по реда на Закона за специалните разузнавателни средства и ако отговорът е положителен, тогава следва вторият въпрос - кое е онова длъжностно лице, което е поискало, разрешило и накрая разпоредило подслушването. Въпросите са елементарни.  Отговорите им могат да бъдат дадени в течение на не повече от 10-15 минути. Доводът е също елементарен. Подслушването по ЗСРС е подчинено на редица служебни действия, които незабавно биват фиксирани (отразени, записани) по надлежния начин в съответните книжа на ангажираните в случая ведомства: прокуратурата, МВР, ДАНС. Въпросът, както разбираме, се свежда до проста справка в съответните книжа - надниква се в тях и се вижда дали има или няма искане, респ. разпореждане за подслушването на някого. Следователно, ако ръководителят на съответното ведомство иска да знае, а по-нататък иска и да каже истината за подслушването на някого, той без всякакви затруднения най-кратък срок би могъл да я съобщи на обществото. Но това за съжаление не става.
Питат главния прокурор Борис Велчев: Искал ли е някой от прокуратурата разрешение от съда да се използват СРС спрямо някого, а той започва криволичещо да бяга от въпроса, като се позовава на някаква следствена тайна. Трябвало било да приключи разследването и едва след това щяло да бъде възможно да се отговори на въпросите, които му поставят. Примитивно бягство от истината. Не ви питат, господин главен прокурор, за обстоятелствата, обсъждани в подслушваните разговори, а само и единствено дали в системата на прокуратурата е фиксиран един юридически факт, а именно - искането за подслушването на определено лице. Този юридически факт няма никакво отношение към възможните резултати от предприетите следствени действия.
Питат министъра на вътрешните работи Цветанов: разпореждал ли е той - въз основа на дадено му от съда писмено разрешение - да се използват СРС-та спрямо някого. И отново същото примитивно (оскърбително примитивно) бягство от истината. Ако е забравил дали е давал разпореждане да се подслушват Б. Борисов, С. Дянков, В. Танов и другите длъжностни лица, Цветанов трябва само да вдигне телефона и да поиска ресорно отговорният служител в МВР да му даде отговор на този въпрос. Но Цветанов, подобно на главния прокурор, започва да се позовава на още неприключили следствени действия. Вие го питате за едно, той ви говори за съвършено друго. Цветанов очевидно се бои от поставяния му въпроса, защото се бои от отговора му. Но ако той може да избяга от въпроса, няма да може да избяга  - бъдете сигурни в това - от отговора. Някой ден той ще го настигне.
Панически страх от истината прояви г-н Бойко Борисов. Огласен бе разговорът, който той е водил с някакъв бизнесмен. Не зная какви ще са обясненията, които г-н Борисов би могъл да даде за смисъла на този не съвсем достоен за един министър-председател разговор, но той прибягна до възможно най-несъстоятелното обяснение: разговорът бил манипулиран, той бил съставен от отделни изречения, взети от различни разговори, които водил някога с някого. И онзи журналист, Явор Дачков, затова всъщност му бил звънял късно през нощта, защото се надявал той, Борисов, да изтърве  някое изречение, което след това да бъде монтирано в уж воден от него, Борисов, компрометиращ го разговор. Ще призная: когато слушах тези предавани по телевизията обяснения в парламента, изпитах съжаление към г-н Борисов. Той, бедният, трябва наистина да е изпаднал в напълно безпомощно състояние, за да прибягва до подобен род обяснения. (Всеки човек, изпаднал в безпомощно състояние, какъвто и да е той, извиква у мен наистина чувството на съжаление, че ако искате дори и на съчувствие.)
Не е невъзможно, разбира се, със съответни технически средства да се намесим в един чужд разговор, вмъквайки в него или изваждайки от него една или друга дума или дори фраза. Мисля например, че преди години на подобна манипулация бе подложена прословутата фраза на Петър Младенов за танковете. (Не е никакъв проблем например фразата "Танковете ли да дойдат?" да стане "Танковете да дойдат!", като просто премахнете по един съвършено незабележим начин въпросителната частица "ли"). Невъзможно е обаче да монтирате в един сравнително дълъг разговор части от други разговори, водени с различни лица, в различно време, при различен звуков фон и пр., и пр. Манипулацията в тази случай няма как да не остави своите следи. Една сериозна експертиза във всички случаи би я установила. 
Но ако изпитвам съжаление към г-н Бойко Борисов, колко повече съжаление трябва да изпитвам към тази моя нещастна страна. Какъвто и да е грехът ни, не заслужаваме все пак тази съдба, превърнала ни в жалко европейско гето.
 

Путин и Байдън приеха обща декларация в Женева

автор:Дума

visibility 882

/ брой: 115

Китай изстреля пилотируем космически кораб

автор:Дума

visibility 5969

/ брой: 115

В Испания отпадат маските на открито

автор:Дума

visibility 579

/ брой: 115

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ