Папандреу се отказа от референдум

Премиерът на Гърция Георгиос Папандреу се е отказал от намерението да свика референдум по спасителния план на ЕС, след като лидерът на главната опозиционна партия заяви, че ще подкрепи кредитното споразумение. Освен това Папандреу не смята да подава оставка, съобщиха от администрацията на лидера. Той обаче даде принципно съгласие за коалиционно правителство. Преди това група от депутати от управляващата партия ПАСОК разпространи открито писмо, в което се настоява за създаването на коалиционно правителство. Парламентарната опозиция също поиска формиране на преходен коалиционен кабинет до провеждането на предсрочни избори в замяна на подкрепа за новото споразумение с ЕС. В противен случай днес Папандреу ще трябва да се бори да оцелее при гласуването на вот на доверие в парламента.
По-рано премиерът пристъпи към консултации за създаване на правителство на националното единство, което да му позволи да бъде отменен обявеният по-рано от Папандреу общонационален референдум за програмата от помощи. Това се случи на фона на критиките на някои министри и депутати от ПАСОК, които настояват да не се провежда допитване за кредитното споразумение на Гърция с ЕС. През последните дни в Атина има и все повече призиви за предсрочни избори.
Във връзка с възникналите дебати за евентуално оттегляне на Гърция от валутния съюз, от Брюксел заявиха, че то ще е обвързано и с излизане от ЕС. Мястото на Гърция е в еврозоната и за това са сключени съответните договори. Договорът за Европейския съюз не предвижда в сегашния си вид възможността някоя страна да излезе от еврозоната, без да напусне и ЕС, заяви говорителката на Еврокомисията Каролина Котова. Лисабонският договор, влязъл в сила през декември 2009 г., въведе за пръв път клаузата за излизане от съюза. В текста няма клауза за излизане от единната валута. От своя страна говорителят по икономическите и валутните въпроси Амадеу Алтафаж потвърди, че отпускането на шестия транш от заема за Гърция на стойност 8 млрд. евро ще зависи от спазването на поетите ангажименти на последната европейска среща на върха в Брюксел.
Еврозоната може да оцелее и без Гърция, заяви френският министър по европейските въпроси Жан Леонети. Той обясни, че Гърция представлява само 2% от БВП на еврозоната и 4% от нейния дълг. "Нека няма илюзии - ако Гърция не иска този план, няма да получи парите", посочи френският министър.
Казусът "Гърция" се обсъжда на най-високо равнище и в Кан. Срещата, посветена на кризата в еврозоната, която се състоя преди началото на форума на върха на Г-20 в Кан, приключи, без европейските лидери да съобщят подробности от разговорите си. Ръководителите на петте страни с бурно развиващи се икономики - БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР) също се събраха, за да обсъдят ситуацията. Руският президент Дмитрий Медведев заяви, че странта му ще отпусне пари на еврозоната, най-малко чрез МВФ. Президентският съветник Аркадий Дворкович поясни, че Русия е готова да даде на еврозоната до 10 милиарда долара за борба с дълговата криза. Медведев добави, че страните с големи дългове трябва да се насочат към фискална консолидация и да започнат незабавно бюджетни съкращения.
Русия бе първата страна от БРИК, която обяви подкрепата си за ЕС чрез МВФ. Бразилия, Индия и Китай вече отказаха да подкрепят тази мярка. "Европа е длъжна самостоятелно да разреши проблемите по дълговете, тя разполага с всички възможности и решението зависи само от нея", заяви китайският президент Ху Цзинтао. Той подчерта, че ако европейската икономика не се възстанови, не би могла да се възстанови и световната. От подкрепа за еврозоната се отказаха няколко развити страни. Великобритания например отказа да предостави свои средства дори и чрез МВФ.


Европейската централна банка неочаквано прие решение да намали основната лихва с 0,25 процентни пункта до 1,25% годишно. Решението се разминава с прогнозите на анализаторите, които очакваха запазване на лихвата на ниво от 1,5 на сто. Лихвата по депозитите на банките в ЕЦБ също ще бъде намалена с 0,25 процентни пункта до 0,5 на сто. Мярката влиза в сила от 9 ноември.

Митове за Г-20

Когато чуете Г-20, мислите, че групата обединява двадесет държави? Че Г-20 замени Г-8 като двигател на решенията за световната икономика? Подгответе се за изненади. В навечерието на срещата на групата в Кан  изданието "20 минют" опровергава някои от най-популярните митове за групата на двадесетте:

+Г-20 обединява двадесет държави
Не. Г-20 обединява 19 държави и едно голямо регионално обединение- ЕС.

+В Г-20 влизат 20-те най-богати страни в света
Испания е 12-ата най-голяма икономика в света, а Холандия 6-а. Нито една от двете страни не участва в групата на 20-те. Аржентина е 28-а, а ЮАР - 29-а, но и двете са част от обединението. Съставът на Г-20, който действително е много грубо очертан, често е бил оспорван, особено от малките богати държави в Северна Европа.

+Г-20 съществува от 2008 г.
Частично вярно - срещи като тази, която се провежда в момента в Кан - на правителствени и държавни ръководители, има от 2008 г., когато в разгара на икономическата криза се потърси една по-широка платформа за консенсус. Финансовите министри и централни банкери на страните провеждат срещи от 1999 г.

+Г-20 се занимава с финанси
Не само. Разбира се, темата за дълговата криза в Европа и за решението на Гърция да проведе референдум за спасителната помощ ще бъдат част от срещата, но в дневния ред влизат и темите за цените на селскостопанските суровини, социалните протести и младежката безработица, които доста повече вълнуват представителите на Индонезия, Бразилия, Мексико, Китай и много други членки на Г-20.

+Г-20 заменя Г-8
През 2008 г. изглеждаше така, но на практика това не се случи. Въпросите в рамките на Г-8 се дискутират по съвсем друг начин, както показа срещата на осмицата в Довил, когато бяха взети важни решения за Арабската пролет.

+Какво все пак е Г-20
Тази група представлява 85% от световната икономика и 2/3 от световното население. В нея влизат Южна Африка, Германия, Саудитска Арабия, Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Южна Корея, САЩ, Франция, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Мексико, Обединеното кралство, Русия, Турция и Европейският съюз.