Парчета действителност
"Деветият ден" е пиеса за шанса, който пропиляхме като нация, за силните въпроси на днешния ден, които всички ние всеки ден си задаваме, казва режисьорът Владлен Александров
/ брой: 239
Героите и ситуациите в комедията на Венци Кулев "Деветият ден", поставена на сцената на Драматичния театър в Пазарджик от Владлен Александров, представляват до болка познати картини, характери и парчета от действителността, в която всички живеем. Според българската християнска традиция на деветия ден се прави помен за наскоро починалия. Героите в тази комедия, която има особена структура и стилистика, включваща и драма, и мелодрама, и фарс, и сатира, обаче цели девет дена не могат да извършат първия от поредицата траурни ритуали - погребението. Орляк от сродници, по-близки и по-далечни, са се разположили в хотел в малко селце близо до морето и вече дни наред ядат и пият, карат се и се изповядват в любовни и всякакъв вид други чувства и всичко това се случва край празния ковчег, който чака тленните останки на бай Димитър. А те не идват заради едно не непреодолимо, но свързано с даване на пари законово предписание. Само че роднините са се събрали не за дават пари, а за да вземат и нетърпеливо очакват своя дял от голямо наследството на починалия.
Непрестанно оплакващ се собственик на малък крайбрежен хотел и ресторант, хамелеонстващ кметски наместник, силно податлив на корупционните изкушения областен управител, експанзивна псевдопоетеса, безхарактерен министерски служител, младо момиче с устремен към Терминал 2 поглед - това са героите, замесени в абсурдната и гротескна картина на съвременността. Разбира се, както се полага на една добра комедия, нещата неочаквано се преобръщат, покойникът се оказва жив и това още повече усложнява живота на всички.
Режисьорът е решил сценичната реализация на "Деветият ден", спечелила преди време конкурса за комедия, обявен от Сатиричния театър, като много смешна, но и много тъжна пиеса. Защото, както подчертава той, нямаме много време. Девет дена останаха за нашия живот. Всичко пропиляхме за тия 25 години. И държава, и нация. Всичко се руши. Това е пиеса за разрушението. Пиеса за пропиления шанс, който ни е дал Господ - 1300 години съществуваме, а бързо загубихме всичко. Времето само потвърждава това. Пиесата е за вярата, за Бога, за любовта, за семейството, за ценностите, за духа на българина.
Сценографията и костюмите са на Петьо Начев, сценичното движение е дело на Татяна Соколова. А гротескните парчета действителност пресъздават актьорите Тодор Кайков, Димитър Терзиев, Тодор Танчев, Ива Огнянова, Георги Керменски, Людмила Даскалова, Виктория Христова, Гроздан Даскалов, Александър Пасков, Чавдар Бозаджиев, Симеон Гълъбов, Пламен Павлов. Със специалното участие на Албена Колева и Камен Воденичаров.
Сцена от спектакъла
Албена Колева и Димитър Терзиев в сцена от спектакъла
Дошъл е роднината - ръководен кадър - Виктория Христова, Тодор Танчев, Тодор Кайков, Димитър Терзиев и Георги Керменски