Първият секретар

Илия Борисов

Щом стане дума за Иван Абаджиев, хората от Врачанския край го споменават с обич и признателност за ярките следи, които остави с пребиваването си в този район. Обаятелен човек и талантлив ръководител - такъв си го спомнят не само тук, но и в цялата страна. Минали са немалко години откак си отиде от живота, но щом стане дума за Иван Абаджиев, всички говорят с голямо човеколюбие.

Той дойде във Враца от Сливен

където бе начело на партийната организация. В продължение на четири години бе първи секретар на окръжния партиен комитет. Животът бе сложен, животът бе доста конфликтен. Времето се характеризираше с непрестанни и сериозни промени и преобразувания не само в живота, но и в икономиката и стопанския живот.
Имах щастието и бях осенен с късмет като окръжен кореспондент на вестник "Работническо дело" във Враца да бъда всекидневно в съприкосновение и общуване с Иван Абаджиев, да стана свидетел на богатата и многостранна дейност, която извършваше. Задачата му бе трудна - да "оправи забърканите неща и работите" в "размирния по онова време конфликтен край", както го определяха след "случая" с групата на Горуня. Говореха се какви ли не неща - врели и накипели, от завист и човешка злоба. Абаджиев от първите дни "се окопа" в новата обстановка и заживя с живота на тукашните управници и хора. С помощта и подкрепата на най-авторитетните местни ръководители вдигна накрак солидната Врачанска партийна организация и стана любимец на тези, за които бе изпратен да ги "оправи". Работи с неукротима енергия и възторжени сили за единството и сплотяването на познатата с борческите си традиции Врачанска организация. Зае се с решаването на много проблеми и преди всичко с подобряване бита на хората. Още в първите месеци на пребиваването му за него се мълвяха  какви ли не чудновати приказки и легенди, някои силно хиперболизирани. Отделните случки бяха художествено преувеличени и митологизирани. Познавах отблизо цялостния живот на Абаджиев и семейството му с неговата красива и прекрасна жена Радка. Той беше

красив мъж, с внушителна атлетична фигура

надарен с великолепни човешки качества и с висок интелект. Хората научиха, че по професия е юрист. Че е от село Овошник, Казанлъшка община, че е бил талантлив младежки ръководител. Тук се сприятели с местните ръководни дейци Ганчо Маринов, Кънчо Трендафилов, Горан Нинов, Лазар Драганов, Ангел Вушков, Йордан Котов, Драган Евтимов, Цветко Сандулов и неизброимо още много нови приятели, предимно дейци на културата. Млади и стари го опознаха и подкрепяха при изпълнението на всекидневните задачи и реализирането на многобройните инициативи.
По негово време стана традиция уреждането на приемни дни на първия секретар. На тях идваха различни хора, струпваха се млади и стари. Имаше разнообразни искания, даваха предложения за оправяне на забъркани и конфликтни ситуации. Абаджиев беше познат като добър юрист, завършил успешно кариерата си на професионалист в Юридическия факултет. Беше открит и аристократ по дух, не се преструваше и не се величаеше. Допускаше до себе си хора с различни разбирания. Общуваше с какви ли не хора. Независимо от сложната му и тежка професия и прекалената му заетост, намираше време и пролуки да посещава големи и малки селища и да бъде в съприкосновение с техните поселници. Имаше дарбата да работи всеотдайно, ако се наложи, ден и нощ, с очи да види всичко, което ставаше в забъркания ни живот. Открояваха се много добри качества в ръководството му. Над всичко се открояваше талантът да бъде в непосредствена близост с изтъкнати в професията дейци. Имаше ценен рефлекс за значимото в живота. Правеше непрекъснати и ползотворни промени все в подкрепа на главната цел - да процъфтява хубавото и полезното в живота. Спомням си сега с какъв ентусиазъм се зае за строителството на Атомната електроцентрала в Козлодуй и с каква радост и възхищение направи първа копка сред другите висши дейци, участвали в паметното събитие през октомври 1969 г.
Иван Абаджиев

не беше "човек сам за себе си"

Раздаваше се щедро, работеше без почивка, всеотдайно, със сърце и душа, не се възвеличаваше, въпреки похвалите. Високият партиен и ръководен ранг на утвърждаващ се талантлив млад партиен функционер му даваше неограничени възможности. Той с вещина решаваше всекидневните трудни проблеми и задачи в многообразния и непрекъснато изменящ се живот в икономиката, земеделието, образованието, здравеопазването, в културния и просветен живот. В подем и видимо развиващо се бъдеще процъфтяваха градовете Бяла Слатина, Мездра, Козлодуй, Кнежа, Мизия, Роман, Криводол... Големи промени ставаха в многолюдните села Селановци, Остров, Зверино, Хайредин, Бутан, Софрониево, Габаре, Борован, Бърдарски геран, Галиче...
Не е възможно да се изреди и разкаже за всичко онова, което бе извършено по време на управлението му. Навсякъде бе отбелязан напредък - влезе в действие широка програма за напояването на земите. Завърши строежът на язовир "Еница", заработи напоителната система "Аспарухов вал". Институтът по царевица в Кнежа се прочу със създадените високодобивни хибриди, печелеше голяма слава не само у нас, но и в чужди страни.
Иван Абаджиев обхождаше полята и често посещаваше животновъдните ферми и полевъдни бригади и звена. При едно пътуване от Кнежа до Оряхово се спря на пътя за голямото село Селановци, където сред ширнал се блок ореше млад тракторист. Той се зарадва, че такъв "голям човек" е спрял с волгата да види как върви работата и да се заинтересува как върви подготовката за есенната сеитба. Без всякакво стеснение младият механизатор попита:
- Абе, другарю, кажи ми какво става с политиката, тия китайци ще се оправят ли?
Любезно Абаджиев разказа със спокоен тон любопитни подробности за великата едномилиардна страна. После в колата сподели, че от многобройните и случайни срещи с хората се е убедил, че тукашното население неслучайно се слави като политиканстващо и интересуващо се от политическия живот в света.
Иван Абаджиев остави ползотворни следи в изграждането на нови училища и читалища, лично участва в откриването на много от тях като читалищата в Баница, Малорад и Борован. Обичаше в свободното си време да се отбива в Клуба на дейците на културата и да общува с художници, журналисти, библиотечни дейци, архитекти и музиканти.

Беше близо до реалния и "живия" живот

Общуваше с много и различни хора, гостуваше в не един от техните домове. Няма да забравя гостуването в къщата на знатния и прославен плакалнишки миньор Иван Конорски в с. Згориград. Придружавахме го група журналисти от Враца и София. В уютния двуетажен дом на миньорското семейство неотразимо впечатление направи с каква учтивост и уважение Иван Абаджиев се отнесе към домакините. След като похапнахме и пихме по чаша червено вино и бира, Абаджиев попита адаша си колко деца има. Отговорът бе - три. Толкова имам и аз, каза Абаджиев. Стана от масата, извади от вътрешния си джоб сияещ в блясък часовник и го завърза на ръката на най-голямото от децата на Конорски.
Връщайки се назад в годините, разбирам, че "не може да се обхване необхватното". Не е възможно да се разкаже изживяното с този знаменит и незабравим човек и прославен партиен ръководител и функционер. Не го отминаха и него клеветите и измислените небивалици. Но при такива случаи си спомням думите на патриарха на българската литература Иван Вазов, който казва: "Плюй и замини!"
Съпругата му Радка, която бе редом с него от казанлъшкото прославено градче Шипка, роди тук третото им дете - Перуника. Не се големееше, ходеше пеша из градските улици и до Бубарската станция, където упражняваше професията си на специалист в бубохраненето.
За личност като Иван Абаджиев скърбят много хора, помнят го с добро и няма да го забравят.


Иван Абаджиев като първи секретар на ОК на БКП - Враца

Превратности на съдбата

Старши научният сътрудник I степен д-р Радка Абаджиева е бивша свекърва на приятелката на Бойко Борисов – Цветелина Бориславова, с която той твърди, че вече не поддържа връзка. Първородният син на Иван и Радка Абаджиеви – Стефан, е имал няколкогодишен брак с днешната шефка на много фирми и банки, от който са се родили дъщерите Ралица и Веселина. Почти цяла България знае началото на връзката между експремиера и Цветелина – романтичната сага бе разказана от самия Бойко в едно популярно телевизионно шоу, още докато бе главен секретар на МВР.