Път към нищото

Какво може да обсъждат лидер на партия, събрала най-много гласове на избори, и държавният глава в деня на консултации за съставяне на правителство? Ако си мислите, че коментират политики и експертните възможности на ГЕРБ за формиране на кабинет, в дълбока грешка сте. Плевнелиев се похвалил за първата копка на обхода на Габрово, честолюбивият Борисов се впуснал в разкази за Западната тангента, по която минал вчера.
Никой обаче не попита кое е по-важно за габровци и софиянци - път, който ще се строи незнайно колко дълго и с незнайно какво качество, или... Или формирането на кабинет, който да започне систематично и точно да отстранява проблемите, в които е затънала държавата.
Борисов вече неколкократно заявява, че за него основен приоритет са и ще си останат пътищата и магистралите. Най-голямата му гордост са километрите асфалт, прорязващи страната. Докато Борисов се е вкопчил в пътната мрежа на страната, от полезрението му просто убягват все по-големият брой пустеещи градчета и села.
Северозападът първи падна в клопката на шосетата - местните хванаха пътя, но с единствената мисъл да избягат от родните места. Защото там се шири бедност, безработица и мизерия. В други кътчета на родината магистралите в близост до населени места се превърнаха в основен източник на препитание за млади и не толкова млади жени - пак безработица!
Казват, хубав бил и пътят към родните летища - последен спомен за хилядите млади хора, който се насочват към терминалите с еднопосочен билет. Всички, които са останали в България, тихичко си повтарят, че са хванали пътя към нищото или в най-добрия случай - до под кривата круша. А през това време Борисов и компания си бъбрят за поредните пътища. Жалко, че те ще отведат безработните, отчаяни и отчуждени от политиката българи навън - към места с повече работа, препитание и бъдеще. И към политици, които разработват стратегии как хората да могат да си платят бензина.