"Пазарни единици" по групи

Пациенти искат смяна на болничното финансиране от догодина, като за целта настояват за раздяла с досегашните клинични пътеки. Пътеки, по които всеки е минавал поне веднъж в болница и ако каже, че пази незабравими спомени - просто лъже. Защото през заветните пет дни на пътеката трябва да бягаш като олимпиец с изплезен език, та хем да си "ремонтираш" едно-друго, хем да не вкараш болницата в преразход, хем да разчиташ понякога на благоразположението на докторите да си затворят очите за някое "прегрешение" в твоя полза извън фиксираното заболяване по клиничната пътека. Защото пазят клетвата си като лекари, но и си изкарват хляба точно с тези пътеки. Тоест често и те бягат по тях, пишат, бришат кодове и номера, които да не ги вкарат с двата крака в нарушение към здравната каса. Накрая обаче все потърпевш е пациентът, който "клан недоклан" трябва да напусне болничното легло - понякога дори в прекалено тежко положение, и да търси почти невъзможни в днешно време начини и места за долекуване и медицинско наблюдение. Ако няма деца и роднини да се грижат за него. И на това му викат достъп до лекуване, разумно използване на парите, съвременно финансиране на здравните заведения.
Пациентите, вместо пътеки, искат въвеждане на т.нар. диагностично свързани групи. Разбираемо е тяхното искане, защото съвсем явно досегашният начин на лечение в болница не е достатъчен. Впрочем и сега лекари твърдят, че в болница не се лекува... Да го разбира кой както иска и както може с епикриза под мишница после да се оправя. На диагностично свързаните групи се гледа като на възможност за по-комплексно лечение на пациентите. Но, както се казва, още никой не се е върнал оттам, за да каже как е... Още когато се заговори за споменатите групи, те вече имаха своите привърженици и противници сред самите специалисти. Може би защото здравното министерство не направи кой знае какво да обясни що за групи се задават. Дори плановете за новия начин на финансиране на болниците на предишния здравен министър бяха бойкотирани от самите ГЕРБ-аджии. Сегашната министърка също не бърза и твърди, че трябва време, за да се въведат диагностично свързаните групи. Дали обаче го прави заради грижа за пациента или от други съображения - не е ясно. Не е ясно и дали те няма отново да ни превърнат в "пазарна единица", в поредния код и да ни запратят немили-недраги в омагьосания кръг на поредния здравен напън, на който "да влезем в положението". Я със здраве, я с нерегламентирани плащания, определен срок за престой и нужните за това средства. За последното е ясно, че няма да се случи, а за другото можем само за гадаем. Както и за изхода от лечението при тези диагностично свързани болести на българина и липсата на профилактика.