Петър Витанов: Европа ни размаха пръст заради липсата на напредък

- Г-н Витанов, как ще коментирате постигнатото съгласие за финансовите параметри на ЕС за следващите 7 години? 

- Най-важното в това споразумение е, че финансовата рамка на ЕС за 2021-2027 г. от 1,074 трилиона евро е придружена от фонд за възстановяване при кризи в размер на 750 млрд. евро. Този стълб е историческо постижение, защото демонстрира, че ЕС може да взима важни решения, които касаят неговото бъдеще. Макар и малко по-малко амбициозен, основният принцип във Фонда е на солидарността - едни по-богати държави дават пари на по-засегнатите от коронакризата. Този стълб ми вдъхва оптимизъм за бъдещето на ЕС.  

 - България получи 29 млрд. евро. Много или малко са те? Дава ли тази сума основание на премиера Бойко Борисов за хвалби?

- България получи 29 млрд. евро, от които безвъзмездни са само 24 млрд. Не разбирам защо премиерът Бойко Борисов се хвали с тях. 1 млрд. повече за кохезионна политика е оценка за степента на изостаналост на българската икономика. Това е своего рода социална помощ, която се дава на България, за да може да навакса изоставането си. Така че отпуснатата сума едва ли е повод за безумна радост или кой знае каква гордост на министър-председателя.

По-малко са парите за програми, които са важни освен за нас, така и за ЕС. Орязани са програмите за здраве - 9 млрд. евро. Ние настоявахме за стандартизиране на здравните системи и въвеждането на минимални стандарти в страните-членки по броя интензивни легла, възнаграждения на здравните работници и т.н. 

Орязани са парите за енергийна трансформация, които трябваше да бъдат буфер, който да посрещне негативните социално-икономически последици от икономическата трансформация на ЕС. Т.н. Фонд за справедлив преход е орязан наполовина. От 2,7 млрд. евро те стават милиард и сто. Това са парите, които можеха да послужат за трансформиране на въгледобива и ТЕЦ-овете, за преквалифициране на хората, които са ангажирани в енергоемките сектори. Тези суми са много силно намалени и това е тревожен проблем. 

 - Какво се случва с парите за най-изостаналите региони като Северозапада, например?

  - Борисов се хвали, че ще вземем 200 млн. евро повече за най-изостаналите в икономическо отношение региони. Това е крайно недостатъчна сума за подпомагане на тези области. Ще дам пример със Словения, в която живеят 2 млн. души. Тя успя да получи почти два пъти повече - 350 млн. евро. Чехия, която има почти същия брой население като България, си извоюва 8 пъти повече пари и получи 1,55 млрд. евро. 

Изводът е, че Бойко Борисов няма чак такъв голям принос за отпускането на европарите. Всичко, което говори, е кризисен пиар и политическа демагогия.

- Можеше ли България да получи повече средства?

- Разбира се. Ако имахме министър-председател с малко по-добри лингвистични умения, със сигурност резултатите щяха да са по-добри. Борисов можеше да настоява за много по-силни текстове в нещата, които бяха изменени в последните минути. 

Проблемът на правителството и на премиера според мен беше, че България нямаше преговорна рамка. Борисов отиде в Брюксел и каза, че ще докара повече пари. Но ако сравним предложението на ЕК отпреди месец, ще стане ясно, че страната е получила с 1,4 млрд. евро по-малко. По Фонда за възстановяване за нас бяха предвидени първоначално 9,2 милиарда безвъзмездни средства. След новото разпределение получаваме 7,7 млрд. евро. Освен това Борисов отиде в ЕС без мандат от парламента. Той така и не разбра, че преди важни срещи е добре да има национално съгласие около основните цели и искания, защото в противен случай националната позиция отслабва.