Писмо до Япония

Скъпи японци! Винаги дълбоко съм ви уважавала заради всичко, което сте. Последните събития с незапомненото земетресение и огромните вълни ме разтърсиха.
Съчувствам ви с цялото си сърце.
Събитието беше коментирано, както навсякъде по света, така и по нашите медии. Дори имаше предложение да ви се окаже помощ, като се предоставят къщи, квартири на засегнатите от природното бедствие.
Скъпи японци! Вие сте велика нация и ще се справите и сами.

Япония оцелява и се възражда

Ние имаме нужда от помощ.
Скъпи японци, помогнете ни! Елате при нас! Научете ни на вашето чувство за дълг, на вашата дисциплина и самодисциплина, на вашата гордост, на вашето трудолюбие, на вашето ученолюбие, на вашата смелост.
"Нито един случай на мародерство" - обявиха вашите говорители. Боже! На какво унижение сме подложени ние! Ту откраднат кабел от високоволтовата система и жилищен комплекс или цял град е останал без ток, или открадната мантинела, довела до тежка катастрофа, или откраднати капаци на шахти от уличното платно, или, или, или колкото искаш примери от унизителни до по-унизителни. Защото при нас това се случва без намесата на природните сили, като се изключи човешкият фактор. Защото през последните години алчността и некадърността на държавните институции и някои от новоизлюпените местни капиталисти целенасочено превръщат България в огромно циганско гето - гладно, мързеливо, неграмотно. Гето, чиито обитатели се удрят по голите кореми с едно кюфте по изборите и горепосочените решават своите си проблеми. Защото няма по-лесен начин да манипулираш един потънал в мизерия - духовна и материална - народ.
Забравиха се заветите на нашите възрожденци.
Забрави се пословичната любов на нашия народ към просвета и образование. Забрави се нашето пословично трудолюбие. Забрави се нашата любов към хората, нашето гостоприемство. Къде отиде нашата гордост, чест, достойнство? Всички тези качества целенасочено бяха потъпквани, унищожавани.
Сега да си честен и достоен, да си горд в България, значи си глупак.
Но аз обичам своята родина, своя народ.
Аз и моите деца, както и приятелите ми и техните деца, избрахме да останем тук, в България, да се борим според силите си за родината и народа си.
Помогнете ни, за да съхраним и възродим изконните добродетели на народа ни, да стане пак народът ни щастлив, с щастие, съразмерно с божествената красота на нашите планини, гори, поля, реки. Отново да изгрее усмивката на нашите лица, както изгрява слънцето над нашето прекрасно Черноморие.
С дълбок поклон!

Татяна Михайлова, Бургас