Питонът Бенге - най-добрият приятел на човека

Обикновено казваме, че най-добрият приятел на човека е кучето, но в Ангола не е така. В тази страна попаднах през 1983 г., след като спечелих конкурс за преподаватели по линията на ООН. Изпратиха ме във втория по големина град - Бенгела, където имаше колеж, създаден от международната организация.
Настаниха ме в нещо средно между малка къща и бунгало. Състоеше се от хол, спалня и кухня. Тоалетната и банята бяха на двора.
Всички преподаватели бяха чужденци. Парите си получавах в долари, моята заплата официално беше 1250, но от тях ми даваха 830, а другите 420 се превеждаха на българската държава. И това обаче бяха много пари, защото не плащах за квартира, ток и вода, но пък бях задължен да наема прислужничка и пазач, на които давах по 80 долара.
Цените бяха много ниски. За прехрана харчех по 50 долара, срещу тях прислужничката Зиграм, която беше и готвачка, ме хранеше повече от обилно с плодове и приготвяше много вкусни ястия от риба (Бенгела е пристанище на Атлантическия океан) и месо от различни животни.
Още в първите дни обаче се сблъсках с един много сериозен проблем: жилището беше пълно с всякакви пълзящи и хвърчащи насекоми и гадинки. Мрежата на прозорците и на леглото не ги спираше. Имах чуството, че те извират от стените, тавана и пода. По цяла нощ ме лазеха и хапеха и изобщо не можех да спя.
Попитах пазача си - Хорчесле, има ли лек срещу тази напаст. Той ми каза, че само бълмата ще ме спаси. Оказа се, че това е питон местна порода!
Имах отвращение и страх от змии, но положението беше нетърпимо, затова се съгласих. Помислих, че Хорчесле ще пусне змията, когато ме няма в жилището, и след това ще я изнесе. Не стана обаче така.
Като платих 25 долара, той ми донесе в една кошница питонче дълго около метър и половина и бутилка с 2 л мляко. Каза ми, щом се стъмни, да налея млякото в паница, да легна гол на леглото и всичко ще бъде наред. После ме остави сам с питона...
Настъпи безумна нощ за мен - няма да я забравя цял живот! Налях млякото в паница и легнах гол в леглото. Понеже знаех, че питоните са змии-удушвачи, се въоръжих с голям кухненски нож. В тъмнината слухът ми се беше изострил до крайна степен и чух как питонът излочи млякото, а после започна да пълзи. Покачи се на леглото и ме облази през гърдите и корема. След това се спусна на пода и започна да поглъща пълзящите, скачащите и хвърчащите гадинки. Омете ги като прахосмукачка. За първи път от 4 месеца спах нормално!
Следващите 3 денонощия питонът, кръстих го Бенге, очисти идеално жилището ми от насекоми, паякообразни и гризачи, и твърде доволен от свършеното, започна да ги изтребва и в двора. Увеличих му дажбата на 3 л мляко, а той от благодарност... ми лижеше ръцете като куче.
През 1987 г. срокът на договора ми изтече и трябваше да се върна в България. Попитах дали мога да взема питона, който вече беше близо 3 м, но ми отговориха, че това е забранено. Когато се върнах в София, заварих необитавания от 4 години панелен апартамент в квартал "Надежда" гъмжащ от хлебарки, а в мазето мишки и плъхове унищожаваха всичко. В този момент си казах: Къде е сега, къде е моят най-добър анголски приятел? Щеше да тури ред не само в къщи, а в целия блок, даже в целия квартал...