Пламъкът, който продължава да гори

Евгений БЕЛИЙ, председател на БАС

През втората четвърт на този разломен и променящ се век великият учен Алберт Айнщайн определи Георги Димитров като "пламъкът, който продължава да гори". Пламъкът от словото и делото на Георги Димитров са актуални не само за епохата на Айнщайн, за XX век, но и за нашата съвременност, за първата четвърт на XXI век. За великите личности в историята се съди по идеите и делата им в тяхното време. 

Историците, философите, политолозите и политиците спорят днес за мястото и ролята на Георги Димитров в развитието на България и на света. Неолиберални всичколози, добре платени соросоидни писатели, публицисти и журналисти, яростни комунистофоби, напълно отричат идеите и делото на Димитров. Напразно. Те не могат да спрат продължаващото им влияние. Истината винаги е по-силна от лъжата и ще си пробие път в мъглявината на властващия антикомунизъм.

След разпада на европейската социалистическа система като че ли отмина епохата на Димитров. Но днес, тридесетина години по-късно, живеем във време, в което светът "се отърсва от отровната си плесен" на глобалисткия неолиберален капитализъм. Рушат се устоите на световната диктатура на капитала, а неравенството в доходите - в света, в Европа и особено в България, е достигнало небивали съотношения. В противовес на налагания англосаксонски глобализъм се възраждат историческата памет, чувствата за национално достойнство и интерес. Но се възраждат и се формират неоконсервативни и неофашистки движения.

В тези нови обществени условия в България, в ЕС и в света можем с пълно право и отговорност да се върнем към основните идеи и политически опит на Георги Димитров, да им придадем нова форма и съдържание, за да не се допусне още обедняване на бедните и обогатяване на богатите, възраждане и налагане на антихуманната практика на фашизма.

Следва да се върнем към призива и практиката на Димитров за творческо разглеждане на политическата обстановка и за адекватни решения. Това не е лесно. Не е било лесно и на обикновения работник Георги Димитров, който не е завършил престижен университет, няма диплома от Сорбоната, Харвард или Софийския университет, но е завършил с отличие народния университет на практическата организирана борба за достоен живот на българите. Той, обикновеният работник, се е самообразовал и дори самостоятелно е изучавал немски език. Чрез самообразование и практика усвоява умението за верен политически анализ и оценка на политическата ситуация, но и по-важното - да предложи и предприеме адекватни на тази ситуация действия.

Още в навечерието на Септемврийското въстание през 1923 г. разкрива класовата и антинародна същност на фашизма, характеризирайки го като "пълно отричане на всякакъв демократизъм и на всички политически права и свободи за народните маси". Той развива

идеята за единния антифашистки фронт

за Отечествения фронт, за единодействието в национален и международен план на антифашистките сили. Тези творчески за времето си идеи на Димитров са актуални и сега, когато неофашизмът се възражда в редица европейски страни в нова форма, особено чрез съвременните възможности за електронно пропагандно въздействие. Развитието на ултранационализма като ядро на фашизма, особено в някои европейски страни, добива огромни мащаби. Това се отразява на формирането на нови поколения с промити мозъци, както стана в Украйна, Полша, Литва и дори в Германия. Развива се и се шири нова ксенофобия, но вместо с център антисемитизъм, се развива като русофобия. Сега, подобно на втората четвърт на XX век, е необходим нов димитровски единен фронт в борбата срещу избуяващия неонацизъм. 

Все по-актуална става защитата на правата на хората на труда, изразяването и защитаването на техните интереси на основата на социалистическите ценности - свобода, равенство, солидарност, справедливост. Отново е актуална борбата против експлоатацията на трудовите хора от съвременния транснационален и национален олигархическо-мафиотски капитал. Димитров е пример за активно участие в стачните борби за отстояване правата и интересите на трудовите хора. Паметни са провежданите с негово участие и под негово ръководство мощни стачни действия през първата четвърт на XX век у нас. Димитров се издигна до равнището на национален и международен профсъюзен деец. Няма да е зле, ако сегашните синдикални дейци изучат опита на Димитров и го приложат в съвременни условия, за да поведат обеднелите и гладни българи на борба за законните им права, за по-достоен живот. А не, както е сега тук -

бизнесът организира работниците

и провежда стачни, протестни действия и манифестации с цел своето по-нататъшно обогатяване.  

Реставрацията на капитализма в България в края на XX век бе обявена като преход, но по-същество това бе антинародна дейност. Свещената за Димитров дума "народ" бе премахната неслучайно от името на държавата, от името на армията и т.н. Заслугата на Димитров е развитието и практическата реализация на пътя към социалистическото обновяване на обществото посредством народната демокрация, в която основен държавно образуващ елемент е народът, неговите интереси, неговата воля и решения. Интересите на народа и на държавата на народа са по-важни от интересите на съвременната българска олигархия.     

Не на последно място са важни патриотизмът, защитата и отстояването на националните интереси на България и българския народ, а не на олигархическия капитал, сраснал се с държавната власт. Все още историците не са изяснили достатъчно добре мястото на Георги Димитров в битката за спасяване на България от много по-тежка национална катастрофа по време на Втората световна война и достойна нейна защита на Парижката мирна конференция, където имаше реални искания от България да бъдат отнети Родопите и Пиринска Македония. Неговият патриотизъм е не само лично чувство, а и практика. Роден в българската историко-географска област Македония, той не прие да е част от антибългарския македонизъм. По дух, съзнание и самоопределение е българин, и то какъв! Цял свят го разбра чрез известната му реч пред Лайпцигския процес, в която заяви: "Аз

нямам основание да се срамувам, че съм българин

аз се гордея, че съм син на българската работническа класа". Патриотизмът на Георги Димитров не бе самоцелен, не премина в национализъм и ултранационализъм.

Димитров успешно сля патриотичните си чувства и изяви с действен интернационализъм. Той бе всепризнат авторитет в международното комунистическо и работническо движение. Днес, когато неолиберализмът в Европа изтрива националните държави, националната памет и националното достойнство, дори националната култура, патриотично звучат неговите думи, че в областта на културата "няма малки и големи народи". В Европа всеки народ, малък или голям, чрез образованието и културата може да има свое достойно място. 

* * *

Днес, 140 години след раждането на този политически великан, не можем да не отбележим с прискърбие, че неговото име тъне в забрава или отрицание в официалната историография и учебниците по история. Че за младите поколения той е почти неизвестен. Или ако знаят нещо за него, то е само отрицателното. Неолибералната лъжесвобода на словото и печата са мощен политически филтър, недопускащ истината за делото на Георги Димитров да достигне до младите. Трябва активно и аргументирано да се противопоставим на соросоидните оплювателски публикации, които безкрайно невярно обрисуват Георги Димитров и напълно отричат неговата дейност.

Помним оценката на покойния Павел Писарев за Георги Димитров: "Политиците са като планините - те се мерят по върховете, а не по падините и долините. А върховете в живота и дейността на Георги Димитров са достатъчно високи." Нека я допълня: върховете, които Димитров изкачи в световната политическа история, са сред най-високите. Там, откъдето най-добре се вижда развитието на света и откъдето най-добре се чертаят и вземат политическите решения. 

Сега на хората на труда, на антифашистите им трябват дейци, които да изкачат най-високите върхове на политиката и да поведат хората към битка за достоен живот, следвайки примера на Георги Димитров.