Плашилото

Георги ПЕНЧЕВКОР


Изборите са време за броене на пилците наесен. Когато условията в държавата са нормални, когато изборите са демократични, може да се разбере относително вярно каква подкрепа има всяка партия. През последните години нашето броене все криво излиза. Едни сметки правим, друго се получава. Последните местни избори не промениха тенденцията. Много измами и мръсотии бяха сторени и едва ли може да се съди какво точно са казали хората. Ако разликите са дребни, да мислиш за шашми и подмени, но когато са очевадни - трябва да преглътнеш. След тези местни избори е трудно да преглътнеш, защото загубата е не тежка, а убийствена. Кога е било БСП да няма кмет поне в един областен град?!
След различни избори уж все се правят изводи, а не се забелязват промени. Пагубната тенденция продължава. А тя е пагубна, защото показва, че партията продължава да се свива, че все по-тесен става кръгът от съмишленици, които ни подкрепят.
Крайно време е хората в ръководството на БСП - от най-горе до най-долу - да не си завират повече главите в пясъка и да търсят под ноктите обяснения за това, което продължава да се случва. Дошло е време мъдро и трезво да се разбере какво става с и около БСП, да се открои кой и защо раздели партията и я обрече на залез.
Владее ме дълбока тревога, че в партийното ръководство се навъдиха твърде много чиновници и администратори.

Изчезнаха партийните апостоли

които знаеха какво означава примерът на Васил Левски. Да обикаляш от село на село, да се срещаш с хората, да приказваш и да знаеш какво ги тревожи, какво мислят. Не приказвам думи на вятъра. На партийни сбирки при писателите социалисти все още идват партийни водачи. Като ги послуша човек, проумява, че не познават състоянието в партията. Тъжно да ти стане. А са със самочувствие сякаш държат ключовете за бъдещето.
Наскоро след встъпването в длъжност на новото партийно ръководство написах тревожно писмо до председателя. Като писател и член, който повече от 50 години е в тази партия, споделих тревогите си. Получих отговор. Зная от други писатели, писали до ръководството, че не са получили и ред. Сякаш в нашата партия думата, прозрението на писателя нищо не чини. Може би беше по-добре и аз да нямах отговор. Защото той беше толкова формален и пълен със скудоумие. Повтаряха се известни максими. Но бил "съгласуван" с началника. Затова казвам, че е дошло време за мъдро, трезво и промислено вглеждане и оценяване от какво боледува главата и как болестта се предава на партията.
Нямам претенции да знам голямата истина, тя навярно има много лица. Искам да насоча поглед към някои явления.
Днес името и авторитетът на нашата социалистическа партия са на обидно ниско равнище. БСП стана партия, която осмиват и карикатурят. Затова и да си социалист днес не е особено пристойно. По-младите поколения се отнасят високомерно и с пренебрежение към нашата партия и нейните съмишленици. Смятат ги за люде от миналия свят, за ретроградни и изостанали. И това отношение се предава от поколение на поколение. Защо стана така? Защо се промени общественото отношение към нашата партия? Все пак тя е най-дълголетната, предполага се и най-опитната, защото е преживяла какво ли не. Тя е партията на бедните, на трудовите хора, на прогресивните, които са най-много в бедна страна като България. Поради тези и още причини такава партия би трябвало да е привлекателна за умните и честни хора, особено за младите, които винаги се стремят към новото и прогресивното. Защо не се получава така, а става сякаш обратното?
Връщам се към годините, когато започна преходът. Там и тогава започна промислена с далечни цели политика, родена и внедрена от американски спецове. Тя е част от глобалната политика за очерняне и отричане на социалистическия свят и неговите идеи. Отричането на този свят, на една система и начин на живот трябваше да започне с подсичане корените на този свят. Не само социализмът, а преди всичко партията, бяха превърнати в страшилище, в плашило, което изразява цялото земно зло. Помните ли

картите с черепите

с реални и измислени лагери, ужаси и безумия, които били родени от комунистическата партия? Къде по-грубо, къде по-префинено се внушаваше чрез всички средства, че комунистическата партия и комунистите са най-злите. Беше направено всичко, за да се превърне нашата партия в плашило. За съжаление, успяха.
В ония смутни години, когато владееше страх и неизвестност, когато безумието и злобните крясъци  създаваха атмосферата на всеки божи ден, сякаш не можеше да се мисли дълбоко и трезво за бъдещето на партията. Дали нейното преименуване не беше също в някаква степен израз на страх? Не искам да съдя, но съм склонен да го мисля. Оттогава тръгна размахването на плашилото, наречено социалистическа партия. Помия се лееше през годините и все върху името и авторитета на нашата партия. Какви ли не мерзости се изляха върху водачите й. Георги Димитров беше сравнен с изменниците, лъжебългарите. Постараха се името му да бъде заличено от народната памет. Тези неща оставят следа. Промиват мозъци, наслояват настроения. Чуждите идеолози постигнаха целта си.
Българската партия с най-дълъг живот, партията, която с идейната си чистота водеше на смърт честните хора, тази партия беше омърсена. Под нейното знаме се наредиха приспособленци и готованци, чужди на идеята и нравствеността й. С времето всичко това подкопа доверието и привлекателността на нашата партия.
Плашилото се размахваше с повод и без повод, върху партията се хвърляха камъни. За всяка несполука имаше виновник. Беше много удобно за десните партии, особено за СДС, за всеки провал в държавата да

хвърлят вината върху БСП

Плашилото стана постоянната грешница за всички беди и нещастия. Със съжаление трябва да признаем, че замисълът на американските стратези да очернят и  принизят ролята на социалистическата партия, за да се отвори път за десните формации, в голяма степен успя. С годините ролята на плашилото се променяше, но в съзнанието на българите се налагаше внушението, че тази е партията, виновна за всички беди не само до 10 ноември 1989 г., а и след това. Внушението свърши работа. Влиянието на БСП и на социалистическите идеи продължи да намалява, притъпяваха се нейната идейна и нравствена чистота.
Истината изисква да признаем, че партията, вместо да овладее процеса, помогна за неговото развитие. Пренебрегна грижата за нравствената чистота и зрялост на своите членове. Увлечена в битките за власт и избори, не погледна стратегически напред как да се развива социалистическата партия в жестоките условия на капитализма, на остра борба за умовете и сърцата на хората, когато властват парите.
Партията не намери сили да отнеме на десните формации възможността да всяват страх у хората. Защо забравихме, че всички тези партии, и ГЕРБ в това число, са без идейна основа, че се изграждат и крепят върху финансови сметки и отношения. Не идеи, свързани с народната съдба и с бъдещето на България, движат кръвта във вените им. Това е тяхното принципно различие и слабо място. Но нямахме очи да го съзрем и по-важно - да му противостоим.
Има още нещо, което е наш грях и вина. Когато през тези години социалистическата партия успяваше да стигне до властта, тя не прояви мъдрост и зрелост, за да утвърди в народното съзнание своя образ и нравственост като пример за водач и защитник на хората.

Боричкането за постове

погрешното подбиране на съюзници и партньори, често и откритото ползване на властта в личен интерес отблъскваше дори съмишленици, вместо да печели поддръжници.
Партийното ръководство направи и принципни стратегически грешки, които ще тежат дълго. Не съумя да разчете вярно позицията си в европейската общност, непростимо бе поведението на министри-социалисти в политиката към Русия. Проверена от времето истина е, че нашата партия  винаги е била и остава близко свързана с братския руски народ, че нашата историческа кръвна и религиозна близост са трайна и дълбока основа между двата народа. Който е забравял това, е грешил.
Други грешки и вини превърнаха плашилото от страшилище в нещо друго, малко значещо. Бойко Борисов започна да брои колко пъти ГЕРБ са победили БСП. Това е унижение, тъпчене на име и авторитет. Какво означава гръмогласното напомняне по повод и без повод, че социалистическата партия отдавна не е първа политическа сила? Друго време е дошло. Плашилото е смачкано, но трябва да се затрие напълно партията. Такава е глобалната цел на стратезите зад океана. Нашите папагали покорно вършат черната работа.
Дали всичко е толкова безнадеждно, дали наистина са прави, като вещаят съдба, подобна на тази на разпилените десни партии от близкото минало? Сещам се за нещо важно. Помните ли как след разпада на Съветския съюз започна невиждана активна атака срещу всичко руско. Американските стратези искаха, използвайки разпада, да смажат Русия. Да ви напомня това за атаките срещу социалистическата партия, превърната в плашило? Но в друг мащаб. С годините с помощта на тази стратегия в голяма степен бе омаловажена историческата победа на руския народ срещу фашизма, дори се опитаха да пренапишат световната история. Украйна стана главният рубеж на Запада да превърне руската държава от световна сила в дребна и незначеща държава. Криви излязоха сметките. Вместо триумф ще трябва да празнуват поражение. С мъдрост и стратегическо прозрение руската дипломация направи неочаквани и необикновени стъпки, които объркаха противниците и сложиха ново начало на световните дела. Възвръщането на Крим, намесата в помощ на Сирия срещу "Ислямска държава" напомниха на света, че Русия е световна сила и без нея не може да се решава съдбата на човечеството.
Напомням за глобалния пример, за да кажа, че което се случи и се случва с моята партия не е затворена страница. Колкото и да е сложно и объркано, уверен съм, че има решение. Трябват умни и мъдри глави, които познават историята на нашия социализъм, имат очи за бъдещето, за да съзрат изхода. Плашилото трябва да обърка спокойствието на други обществени сили. Време е!