Плащаме и за студ, и за жега

Сняг затрупа Ерусалим, гръмнаха световните агенции в края на миналата седмица. Снежната покривка предизвикала истински хаос в града, несвикнал с подобни явления. Информациите предизвикаха снизходителните усмивки на европейците, които преживяха един от най-снежните и студени месеци тази зима. Изминалият февруари ще влезе в историята на европейската метеорология със своите анормални, сибирски студове. Почти в цяла Европа времето през втория месец на 2012-а се оказа по-студено от обичайното.
През тази зима за пръв път от 30 години насам замръзна Черно море, за пръв път от 80 години с лед се покриха каналите във Венеция и Женевското езеро. В отделни дни от месеца отрицателни температури бяха регистрирани дори в северната част на Африка и в Близкия изток, където средните температури за това време на годината обичайно се колебаят между +10 и +12 градуса. Освен това там ниските температури се съпровождаха с необичайни за тези места снеговалежи. В Сибир обаче по същото време бяха регистрирани - обратното - много по-топли от нормалното температури - до +8-+9 градуса в Евенкия.
Една от основните причини за захлаждането в Европа, Африка и Близкия Изток е намаляването на площта на ледовете в Арктическия басейн. Климатолози в целия свят твърдят, че ние ставаме свидетели на изчезването на огромни ледени масиви в Баренцево и Карско море в северната част на Русия. Това води до възникването на арктически антициклони, които през февруари са покрили по-голямата част от Стария континент. Огромната област от високо налягане, възникнала в Северна Русия, е отворила път в Централна и Западна Европа на студените ветрове от Арктическия басейн и Сибир.
"Колкото и да изглежда учудващо за жителите на Европа, източната част на Америка, Южна Канада, които прекараха изключително студен февруари, планетата ни се намира в пика на глобалното затопляне, което е започнало още в средата на ХIХ век". Това твърди известният специалист по ледниците, ръководителят на Лабораторията за дистанционно сондиране на Земята от космоса в Института по география на руската Академия на науките Лев Десинов.
Неотдавнашните силни студове в редица страни съвсем не опровергават тези думи, тъй като отделните регионални аномалии, дори силни, не могат да променят общата тенденция към затопляне, която набира сила, отбелязва той. "Това се потвърждава и от мащабното топене на леда в Арктика, и от постоянното намаляване на ледниците в планините. Не искам да плаша никого, но,ако процесът не се стопира, в бъдеще можем да очакваме наистина планетарни драматични събития...", предупреждава ученият.
И това вече не са обичайните климатични колебания, а гигантски промени. Наскоро НАСА съобщи, че за осем години сме загубили почти 4,3 трилиона тона ледници. За сравнение: цяла Европа би могла да се покрие с такова ледено покривало с дебелина над 40 сантиметра. И освен това: от 2003-та до 2020-а нивото на Световния океан се е вдигнало с 12 милиметра.
Скоростта на топенето на ледовете се увеличава. Надхвърлени са дори най-песимистичните оценки, направени преди 4-5 години. Според прогнозите на учените след 30-40 години, ако тенденциите не се променят, Северният ледовит океан на практика ще остане без лед през летните месеци.
Именно "разкрепостяването" на Ледовития океан обяснява защо зимите в Европа стават извънредно студени. Топящите се пластове на Арктика увеличават площта на чистата вода и тя поглъща повече слънчеви лъчи. Това означава, че от океана в атмосферата постъпва повече топлина, което от своя страна води до промяна в циркулацията на въздушните маси. Появява се мощна въздушна бариера, която не пропуска топлите потоци в Европа. Вместо тях европейските страни ги връхлита студеният арктически въздух.
Не всички учени обаче са съгласни с тази теория. Ръководителят на Хидрометцентъра на Русия Роман Вилфанд определя като дилетантска версията за възникването на февруарската аномалия заради изстиването на топлото течение Гълфстрийм. "Всички разсъждения за "замръзналия Гълфстрийм" смятам за дилетантски. Понякога зимно време се случва т.нар. източен процес, при който става движение на мощен антициклон от азиатската част на Русия към европейската. Като правило това води до понижаване на температурата в европейската част на Русия до -25 - -30 градуса. Застудяването в Централна и Западна Европа също е свързано със сибирския антициклон, чието влияние се разпространява чак до бреговете на Великобритания. И все пак Европа се сблъска само с остатъците от него, основният удар беше върху европейската част на Русия", цитира думите му руският в. "Коммерсант".
А експертът по моделиране на екстремни природни ситуации Константин Ранкс от своя страна предупреждава, че подобна температурна картина ще има и в бъдеще, където ни очаква ръст на средногодишната температура и големи температурни скокове. Занапред жителите на земята ще трябва да се подготвят за горещи и сухи лета, топли есени, късни зими и резки застудявания.
И докато едни ни плашат със затопляне, други ни рисуват ужасяващи картини с глобалното застудяване. Един от водещите руски астрофизици Хабибуло Абдусаматов твърди, че още от 2014 година на земята ще започне двувековен цикъл на застудяване. Професор Абдусаматов ръководи проекта "Астрометрия", който изучава поведението на Слънцето, влияещо върху климата на планетата ни. Съществуват няколко цикъла на поведението на Слънцето: 11-годишен, характеризиращ се с появата на различни слънчеви петна. В момента е близо до завършване 24-тият цикъл, характерен с рязко намаляване на слънчевата активност. Освен това съществува и 200-годишен период: от 1990-а той е близо до края си.
Абдусаматов обвързва тези цикли с диаметъра на Слънцето. От размера на диаметъра зависи TSI, пълното слънчево излъчване, определящо температурите на Земята. Периодичността на тези промени позволява да се говори за ледниковите периоди в миналото и да се прогнозират бъдещите такива периоди. Според професора ние се намираме в началото на ледников период, чийто максимум ще бъде през 2055 година.
Всъщност докато светът е загрижен за глобалното затопляне, трябва да се тревожим за застудяването, смятат привържениците на тази теория и призовават стотиците милиарди да отиват за битката с това "зло".
Факт е, че много учени шепнешком признават, че силно се съмняват в глобалното затопляне. Повечето от тях обаче се страхуват да си го признаят на глас, за да не бъде съсипана кариерата им. А историята познава такива случаи. През 2003 г. например бе уволнен Крис де Фрейтас, редактор на научното списание "Клаймат рисърч". Когато той публикува статия, в която правеше извода, че затоплянето не е необичайно, лобито на привържениците на климатичните промени настоя за отстраняването му.
Защо обаче има толкова страсти около глобалното затопляне? Истината е, че с лозунга за "борба със затоплянето" е удобно да се получават държавни пари за изследвания и да се увеличава бюрократичният апарат. А отгоре на всичко това е и повод за увеличаване на данъците и привличане на благотворителни пожертвования. Явно вече има учени, които искат да се "облажат" със същите средства, но в битката си с глобалното застудяване.
На нас ни остава само да плащаме...

Климатгейт и още нещо

Миналата година в мрежата изтекоха над 5000 документа, доказващи, че учени са манипулирали общественото мнение, като са променяли или укривали данни за ролята на човека в глобалното затопляне. В публичното пространство излезе кореспонденцията на изследователи от британския университет "Ийст Англия", които и преди бяха мишена за обвинения, че подменят доказателствата за глобалното затопляне. Документите показват, че под натиска на правителството учените са задържали доказателства за това, че индустрията и съвременният начин на живот утежняват проблемите с климатичните промени. Били са публикувани даже научни трудове, в които съзнателно са привеждани фалшиви данни, целящи да замажат очите на обществеността.
През януари пък писмо на 16 учени от цял свят разбуни духовете. Авторитетните изследователи изразяват съмнение в доказателствата за глобалното затопляне и призовават да не се всява ненужна паника около промените в климата. Те настояват за преоценка на климатичните политики на базата на икономическата им ефективност.

(По материали от чуждия печат)