22 Септември 2019неделя07:35 ч.

Компютърно изображение на бъдещото "антируско" и "антикитайско" пристанище Анаклия

Плават ли американски корабчета в грузинските очи

Вашингтон не крие апетитите си към военноморската инфраструктура на Тбилиси

/ брой: 114

автор:Георги Георгиев

visibility 544

С построяването на пристанището в Анаклия, което ще има дълбочина от 20 м, ще бъде "премахнат проблемът с приемането на каквито и да е кораби - самолетоносачи, всякакви подводници"... "като риби във вода ще се чувстват крайцерите". Това са редове от наскоро публикувана статия в тбилиския вестник "Квирис палитра", цитиран от "Взгляд", която разказва за реалното според автора предназначение на съвместния грузинско-американски проект. Той датира от 2013 г., като целта му е да осигури дълбоководен порт на Грузия (пристанищата в Поти и Батуми са дълбоки по 10 м), който да пренасочи търговските потоци в тази част на Черно море към задкавказката държава - планира се през Анаклия да преминават до 100 млн. т стоки годишно. Планира се - с германска помощ, построяването и на голямо подземно газохранилище.
"Квирис палитра" без стеснение пише обаче за военния характер на замисляното пристанище, за разлика от американските и грузинските политици, които поне публично говорят само за търговската страна на бъдещия порт, но която също се представя, че с антируска насоченост. Например преди дни държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви пред грузинския премиер Мамука Бахтадзе, че построяването на порта в Анаклия ще "защити Грузия от икономическото влияние на Русия и Китай".
Интересът на САЩ към този обект е повече от очевиден и вероятно тбилиският вестник е прав, като изтъква на първо място милитаристката му насоченост, която се вписва в струпването на американски войски, техника по руските граници. Още повече че в началото на юни грузинското правителство представи законопроект, който ще опрости дипломатическите процедури по посещаването на местните пристанища от кораби на НАТО.
Страната от години тропа на вратата на НАТО, а от 2008 г. Алиансът дори тържествено обеща на Грузия да бъде приета за негов член. Чакането продължава вече 11 години и краят му не се вижда въпреки оптимистичните заявления на различни политици. Генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг отново потвърди през март т.г. в Тбилиси, че Грузия ще бъде приета и Русия не може да попречи на това, но за пореден път не посочи конкретна дата. В същия уклончив дух бяха и думите на Помпео пред министър-председателя Бахтадзе във Вашингтон: "Вие ще продължите да получавате подкрепата на САЩ в стремежа си да станете член на НАТО." Всъщност, както казва пред "Спутник" грузинският политолог и публицист Арно Хидирбегишвили, тези действия и заявления се вписват в тренда на задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и Грузия. "Ясно е, че в алианса няма да ни приемат, открито ни го казаха и генсекът на НАТО, и американският президент. Но Грузия прие НАТО и този формат ще се разширява", казва Хидирбегишвили, който определя страната си като основната опора на НАТО в Черно море. При това в Грузия обаче няма да има класическа военна база на САЩ. Пред радио "Гласът на Америка" новият президент Саломе Зурабишвили заяви, че Грузия няма нужда да прави подобна крачка, която ще бъде оценена като провокация от страна на Русия. "Не мисля, че и САЩ са готови да разположат тук военна база", каза още тя. Но това не е и необходимо. Има и други индиректни начини за засилване на ролята на Грузия като плацдарм на НАТО до руските (и не само до тях) граници.
Трябва да сме наясно, че когато говорим НАТО, всъщност казваме САЩ. Американците са тези, които възстановяват военните възможности на Грузия, силно пострадали след поражението в Петдневната война от 2008 г. От декември м.г. американците вече открито използват за учения и тренировки военната инфраструктура на страната. При това става дума за изцяло американски части, в случая рота пехотинци, а не за тренировки на грузински военни от щатски инструктори, както бе допреди това. Предвижда се още американците да помогнат на Тбилиси за реконструкцията на авиобазата "Визиани", която да стане способна да приема всички видове бойни и транспортни самолети на западните държави.
Нито тази реконструкция, нито създаването на пристанището с двойна употреба в Анаклия се връзва с реалните отбранителни потребности на Грузия. Създаването на тази инфраструктура, формално грузинска, а реално американска, обаче отговоря на военните цели на американците по "сдържането" на Русия или която и да е друга страна в региона, нарочена от тях за враг на повсеместните им интереси. При това американските аспирации изобщо не са продукт на посткримската ера или дори на войната между Русия и Грузия. Още през 1997 г. в доклада "Преустройство на отбраната на Америка" на вече закритата организация "Проект за новия американски век" се посочваше, че американското военно присъствие в Черно море ще се увеличи. Това по въпроса за "яйцето и кокошката"
През март в Тбилиси Столтенберг призова за възстановяването на грузинските ВМС, тежко повредени от руската армия в пристанището на Поти през август 2008 г., и то колкото се може по-бързо, за да участвали в ученията на НАТО "Аджайл Спирит" тази есен. В същото време месец по-късно, през април, след двудневни преговори, страните членки решиха да не разполагат нови военни сили в Черно море, срещу което Русия бе твърдо против, а България и Турция имаха своите резерви. Да си спомним как преди три години примерът Бойко Борисов искаше да вижда в Черно море платноходки и яхти, а не "да се разхождат фрегати". Няма спор, че милитаризацията на Черно море за сметка на външни за региона сили ще се отрази негативно на приходите от туризъм и търговия на всички държави, включително и на България.
Всички тези решения обаче всъщност са логически свързани. Защо да се създават нови флотилии, които само пораждат напрежение, включително и вътре в пакта, когато любезната Грузия е готова да действа като скрит член на НАТО и да предостави всичко нужно за целта, включително и възсъздадените си ВМС. Американците имат проблеми с базирането си в Черно море поради клаузите на конвенцията от Монтрьо, която ограничава до 21 дена присъствието на военни кораби на нечерноморски държави, има и ограничения по тонажа. Ако обаче, каквито подозрения има, те решат да не спазват конвенцията от Монтрьо, а цялата им политика в момента е насочена към излизането им от международните споразумения, то тогава бъдещото пристанище в Анаклия би им добре дошло при създаването на военноморска групировка непосредствено до спорните абхазки брегове, които американците смятат за грузински. Възможностите за провокации и взаимно неразбиране рязко ще нараснат.
В историята на войните в Черно море вече има един случай, когато чужди кораби разпалват бойни действия между държави от региона. През Първата световна война германските крайцери "Гьобен" и "Бреслау", в съзаклятие с турски генерали, под турски флаг и имена, обстрелват Одеса и Севастопол и правят неизбежно влизането на Османската империя във война с Русия.
Разбира се, Грузия има право като суверенна държава сама да определя отбранителната си политика и нуждите си, но в случая е прекалено очевидно, че водена от исторически обиди, ревизионизъм и желание за мъст, тя се предлага в угода на чужди военни и политически планове. Това никога не е свършвало добре за държавите, които доброволно са се поставяли в ролята на инструмент на чужди замисли. При това в положението, в което сега се намираме - на голямо струпване на войски в Европа, на военна истерия от страна на някои държави, на провокативно поведение, рискът, че искрата на пожара може да пламне, е много голям. Отговорността на държавите също трябва да е висока - залогът не е удовлетворяване на тясно националните им интереси, както ги разбират в момента, а мирът на континента.

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 345

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 439

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 381

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 626

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 519

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 419

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 331

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ