По-богати от държавата

Ламтежът на банките към печалбата винаги е бил циничен и неизтребим. Той най-добре се усеща от потребителите на банкови услуги чрез таксите и комисионите, с които ги дерат, когато влязат в някой банков клон. Там става ясно, че банките не спират да вдигат таксите си за обслужване на граждани и фирми.

От началото на 2022 г. трезорите масово промениха драстично тарифите си (вж. статията "Банките ни сурвакаха с по-високи такси"). Таксата за теглене от банкомат например вече не е фиксирана, а е процент от сумата. Като се има предвид, че много от работодателите превеждат задължително заплатите по карта, ясно е какво означава това. Особено за работещите бедни. 

Банковата статистика отчита, че таксите, събирани за обслужване на гише, годишно се увеличават с над 40 на сто. Преди година за оправдание послужи евродиректива, която принуди банките да намалят драстично таксите, които събират за транзакции в евро за и от страни в ЕС. България бе начело по най-скъпи преводи в рамките на ЕС с такси от 30 до 60 евро за суми до 300 евро. Сега тези такси вече са приравнени към цената на значително по-евтината услуга за вътрешни преводи в левове. Банките с едната ръка дават, но с другата прибират.

Иначе няма как да се обясни например фактът, че обслужването на отпусканите безлихвени заеми поскъпна с 20 лв. на месец.

Традиционно стана и оправданието на банките, че чрез таксите и комисионите се опитват да компенсират приходите си от безпрецедентно ниските лихви по кредитите. Преди време излезе и специален секторен анализ на антимонополната комисия. Очаквано, като се знае опитът на КЗК с горивата например, тя не откри никакви съществени нарушения на конкуренцията на банковия пазар. Въпреки че таксите по сметки на различните банки са се повишили в последните години и са близки по размер, това се дължало на "регулаторни изисквания и обективни обстоятелства и няма съмнение за съглашателство". 

От анализа на КЗК стана ясно, че средната такса за откриване на сметка се е покачила от 2,17 лв. през 2016 г. на 2,61 лв. през 2019 г. Поддържането на разплащателна сметка пък е поскъпнало от 2 лв. на средно 2,44 лв. към юни 2019 г.

Фактическата информация от анализа вече не е актуална, защото ако има нещо, в което финансови институции като банките са виртуози, то е да ловят риба в мътни води. А КОВИД-19 доста ги размъти.

Очевидно в тази обстановка, която е от две години, банките се справят добре. Статистиката е красноречива в това отношение. Те вече възстановиха печалбите си от предпандемичните години. Освен това банките вече имат активи от 130,6 млрд. лв. и така стават по-богати от държавата, защото произвежданият БВП е също почти толкова.