По пътя към еврото

Петър ИЛИЕВ

Новината, че МС е приел План за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г., създаде впечатлението, че влизането ни в еврозоната от споменатата дата не подлежи на съмнение. И от тук нататък трябва единствено да се готвим за това събитие. Веднага трябва да изясним, че нещата стоят по доста по-различен начин. 

На първо място, във въпросния план недвусмислено се казва следното: "Постигането на номинална и устойчива конвергенция е условието за членство (има се предвид членство в еврозоната), съгласно Договора за ЕС, което страната ни трябва да изпълни. Постигането на такава конвергенция се определя от изпълнението на критериите за членство в еврозоната, дефинирани в Договора от Маастрихт, а именно:

- Критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлация следва да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

- Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;

- Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;

- Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

- Участие във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс."

С изискванията за дълга и за участието в ERM II няма да имаме проблеми. Такива могат да възникнат при изпълнението на показателите за бюджетен дефицит и за лихвения процент, но те, при определено напрежение, са решими. Изпълнението на критерия за инфлацията обаче може да се окаже непреодолим. И ако не можем да изпълним всички тези изисквания, дали ще получим покана за влизане в ЕС, която да приемем?

При обявяването на Плана за въвеждане на еврото министърът на финансите Асен Василев обяви, че той осигурява техническата готовност на страната за този акт. "Това е оперативен план, който дава ясни срокове и задачи към банките, към платежните и държавните институции как точно да се въведе еврото, как да се извърши превалутирането на депозити и заеми, така че да можем на 1 януари 2024 г. да имаме техническа готовност за приемане на еврото", заяви Асен Василев. Да, техническа готовност трябва да имаме, ако ни бъде предложено да въведем еврото и ако оценката за ползите и рисковете от този акт покаже, че приемането на евентуална покана за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2024-та отговаря на интересите на българската икономика. 

Този анализ е от особена важност 

защото само той може да даде възможност и на бизнеса, и на гражданите, а и на много от политиците да си съставят информирано мнение за ефектите от въвеждане на еврото. И на базата на него да планират своите решения и действия. В съобщението на МФ се цитира министър Василев, който по този въпрос е заявил, че: "в момента се работи по анализа на БНБ и МФ за ефектите от въвеждането на еврото и след финализирането му ще бъде публикуван".

Ще е интересно в този анализ каква ще е оценката за водената от ЕЦБ парична политика по отношение на ценовата стабилност и дали банката изпълнява вменените й със закон ангажименти в тази сфера. Редно е също така в анализа да видим оценка за качеството на активите в евросистемата и какво ще се случи с тях - по-точно каква преоценка ще претърпят при увеличаване на лихвите на ЕЦБ и при намаляване на количествените облекчения.

Друга тема, която трябва да бъде засегната в анализа и оценката, е как паричната политика на ЕЦБ се отразява на държавите от еврозоната с разминаващи се икономически цикли и, на базата на съпоставки, да видим какви ще са ефектите за България. За да не бъдем след това изненадани, когато ЕЦБ води политика с нарастване на лихвените равнища, а на нас като икономика ни трябва нещо по различно. Или обратното. И това са само малка част от темите, които детайлно трябва да бъдат разгледани в един такъв анализ.

А писмен предварителен ангажимент за фиксинга? 

В началото на Плана за въвеждане на еврото е казано, че всички превалутирания ще стават по настоящия фиксиран курс на лева спрямо европейската валута. "България участва във ВМ II с режима си на паричен съвет (валутен борд) и фиксиран централен курс от 1,95583 лева за 1 евро, който курс ще бъде запазен и при влизането на страната ни в еврозоната", пише в документа. И още в него се казва: "Превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро, който ще бъде потвърден с изменение на Регламент (EО) №2866/98. Не се допуска преизчисляване на суми, използвайки съкратената форма на фиксирания обменен курс, а трябва да се използва изцяло фиксираният курс за обмен, т.е. с всичките пет знака след десетичната точка. Едва тогава полученият резултат може да бъде закръглен до втория знак след десетичната точка." 

Тук е добре да се знае, че Регламент (ЕO) №2866/98 е относно валутните курсове към еврото на валутите на държавите членки, които приемат еврото. Уточнението, че при замяната на лева с евро ще се ползва само и единствено сегашният фиксинг, е много хубав детайл в плана, защото той преди липсваше, което създаваше опасения, че при приемането на еврото това може да стане при по-скъпо евро спрямо лева - например 1 евро за 2 лева, което щеше да ощети спестителите в национална валута. Но без да желаем да се заяждаме, е добре да знаем откъде управляващите са сигурни, че ЕЦБ и Съветът на ЕС ще ни предложат да влезем в еврозоната по сегашния фиксинг, а не по някакъв друг курс? Ако няма такъв писмен предварителен ангажимент, е добре НС да излезе с решение, че присъединяването към еврото може да стане само по сегашния фиксинг. За да няма неприятни изненади в последния момент, както в недалекото минало се получи със затварянето на блокове на АЕЦ "Козлодуй" и влизането ни в ЕС.

Важни детайли и срокове 

В Плана за въвеждане на еврото детайлно са разписани сроковете и начините, по които това ще става. 

Ето някои важни детайли: 

Един месец след като Съветът на ЕС вземе решение, че Р България отговаря на необходимите условия за въвеждане на еврото и потвърди фиксирания обменен курс за конвертиране на лева в евро, ще влезе в сила изискване за задължително обозначаване на цените едновременно в лева и евро. Това задължение ще продължи да бъде в сила 12 месеца от датата на приемане на еврото.

През първия един месец от деня на въвеждането на единната европейска валута в Р България левът и еврото ще бъдат в обращение едновременно, като и двете валути ще бъдат със статут на законно платежно средство. Това означава, че ако страната ни се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г., до 31 януари 2024 г. включително левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. След изтичането на този един месец еврото ще остане единственото законно платежно средство в България.

Едномесечният преходен период ще спомогне да се осигури постепенен преход към новата валута. През този един месец гражданите ще могат да плащат и в двете валути в търговските обекти и центрове за услуги. От друга страна, търговците трябва да връщат рестото на клиентите си изключително в евро, освен ако не могат да го направят от практически съображения. 

През първите шест месеца от датата на въвеждане на еврото банките в България и "Български пощи" ЕАД ще обменят безплатно на каса банкноти и монети от лева в евро, а през следващите шест месеца ще могат да налагат такса за тази услуга.

БНБ ще обменя без такса банкноти и монети от лева в евро от деня на приемане на еврото за неограничено време.

От датата на членство на България в еврозоната всички разплащателни сметки, депозитни сметки, текущи бюджетни сметки, спестовни сметки, набирателни сметки, ликвидационни сметки и други сметки в местни банки, както и платежни сметки при други доставчици на платежни услуги (платежни институции и дружества за електронни пари), ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро.

Money.bg, със съкращения