По повод книгата "Апология на тъгата"

Драги приятелю,

Напълно споделям мнението на Драгомир Шопов, че с "Апология на тъгата" ти продължаваш да се доказваш като поет с висока норма на творец, чиято поезия опреснява сетивата на читателите ти с лична осезаемост, особено отговорна патриотична оценка на днешното ежедневие, наситено с особено вълнение, с обич и тъга, и макар да се чувстващ понякога самотник, с кротката си усмивка усещам, че още вярваш в бялата Йовкова лястовица. 

Ще си призная... Отначало прегледах "Аполония на тъгата" набързо. Мислех си дали не е продължение на "Интензивното отделение", но впечатлен от особения изказ на чувствата ти, се върнах пак отначало. Върнах се, защото усетих, че тия лирични откровения не са случайни настроения, а са еманация на една трайна душевна откровеност, една мъдра оценка, пресята през тънък лиризъм от вълнения, страсти и стремления. При тебе наистина се преплитат дъхавият хербарии от спомени с неспокойното време, в което живеем. Твоята поезия е дълбоко смислена, истинска, сърдечно трогваща, но не бързай с преценката  "...Колко малко ми трябва до края на земния път... и да трака моторчето в лявата гръд и да пиша с любов, докогато живея"... 

Силна лирика, Жоро... Твоят стих ще се помни, ти си Божи спасител на земните твари... Харесвам и тържественото ти обещание към милите ти деца... Да бъдеш винаги с тях до последния си ден.

Бъди жив и здрав Жоро. И не гледай на света тревожно. Любов има и в есенните ни пътеки. Да обичаме и да се любим... Още е възможно.

Благодаря за присъствието ти в днешната ни литература!