Победа на духовността

Без да звучи патетично, може да се каже, че вчерашният ден бе истински празник за българската култура. С постановление на МС бяха възстановени Смолянският и Силистренският театър и Разградската филхармония. Неколкогодишните усилия и непреклонни протести на десетки творци, ценители на изкуството от всички поколения, на политици и народни представители от Коалиция за България се увенчаха с успех. През последните 23 години се нагледахме на реформи, особено в културата - кой ли не се упражни върху крехките й плещи с всевъзможни инициативи и преустройства. И уж все за добро. То не бяха трансформации, сливания, разделяния... Докато накрая се вкара в действие хладното оръжие: безцеремонно бяха отрязани някои "ненужни" части от нея. По целесъобразност. Или поради "липса на интерес". Или заради "прекаленото" наличие на културни институти във всеки град на България. Тоталитарната държава "разточително" е осигурявала на хората не само образование и работа, но и възможности да се възпитават и обогатяват духовно.
Смолянският театър бе стожер на културата в Родопския край в продължение на своята 60-годишна история. Началото на Силистренския театър датира от 1872 г., а през 2002 г. бе отбелязана 60-годишнината от обявяването му за държавен и професионален институт. Първият оркестър в Разград, чийто наследник и продължител е Разградската филхармония, е създаден през 1887 г. Оттогава музикалната традиция никога не е била прекъсвана.
Всичко това - до последната реформа, проведена по времето на културния министър г-н Вежди Рашидов. Въз основа на "серия изследвания на зрителските нагласи към държавните театри в България, възложени от МК... Проучването регистрира непривлекателност на предлагания местен театрален продукт."
Дано трите културни института бързо стъпят на крака и започнат да "произвеждат" отново местен духовен продукт, така необходим не само на хиляди техни съграждани, но и на българската култура.