Подаръкът

Разказано от Тодор Ишивов (без редакция)

През 36-а година станах браконере. Бях на петнайсет години. Нема пари за билет. Пушката 16-и калибър - незаконна. Авджиите от Ракитово ме вземаа с тях. Сберат се вечер в нашта кръчма и ми викат:
- Сабаале в 5 часа на Бундева чешма.
И аз не мога да спа от мерак. Пущах им кучетата. По три дена сме ловували и спали на връх Сюткя.
Цар Борис идваше на лов на петли. Имаше един батачанин, бай Янка Джамбазов - големи приятели с царя. Ловуваха на Беглика и в нашето землище.
След един лов цар Борис спрял по пътя и качил в колата си една батачанка. Не го познала. Като стигнали Превала, тя слязла от колата, обърнала се към него и благодарила:
- Ей, сине, да си жив и здрав! Да даде Господ горски на Превала да станеш, рахат да видиш.
И аз съм бил с нега (с Борис) на лов през 36-а година. Дойде царят с бай Янка на вилата на Пашина бърда, над Ракитово. Мястото убаво. От една поляна се вижда цалия район. Преспая и рано сутринта от Пашина бърда за половин час отиваме на Знака. Там пеят петлите. Тогава Борис утепа един от тех.
През 1941 г. отидох с воловете за трупи в гората. Стигнах Стояново дере. Седнах на един камък да почина. Вадя гребен да са реша и застинах. Към воловете върви малко мечле (мече). Гледам за майка му. Няма я. Вадя ножа и га погвам да га убивам. Мечлето се качи на една ела и почна да реве. Уплаших са щото като дойде голямата - край. Извиках хора на помощ. Отсякохме сопи да са пазим. Почнах да са катеря, но мечлето отиде на върха. Слезнах, взех да люлея елхата и мечето започна да слиза заднишката. Хванах га за едното ухо, после за другото и го вързах.
Гледахме го вкъщи. Раних го с хляб и мляко. Извеждах го на улицата и децата от училищата всичките по мене. Ката мечкар. Да съм вземал пари, милионер да съм. Бех го опитомил. Направих юларче, пискул на челото. То току рипка по мене. 
Дойде горският удома и вика:
    - Лесничеят ме прати да дадеш мечето.
    - Няма да го дам.
    - Барам да го видувам.
Видя го и нищо не каза. След три-четери дена дойде нов горски. То ми стана сетне шурей. Бях ерген тогава.
    - Лесничеят ме прати да дадеш мечето да не одиш натесно (в затвора). Къде си го хванал да го пуснем.
    - Няма да го дам.
    И му не дадах и да го види.
    Бащата като виде накъде отива работата и вика:
    - Ша го вземат майка му стара. Дай ша бием една телеграма на цар Борис, ша го подаряваме на Симеончо.
    Бийме една телеграма и след два дена идва отговор: "Мечето поставете в здраво сандъче и го предайте на близкия началник гара."
    Снимах се с мечлето и го изпратихме.
    След някой ден дойде телеграма от цар Борис: "Негово Величество благодари за добрия подарък и ви изпраща 500 лева награда."
    С тия 500 лева си купих ловния билет.
   
П.П. На 18 декември 2003 г. един от гостите на коледното тържество в Министерския съвет предава много поздрави на министър-председателя Симеон Сакскобургготски от бай Тодор Ишивов и му припомня историята с мечето.
    - Да, да! - възкликва премиерът. - Спомням си, разбира се. Ние със сестра ми искахме да гледаме мечето, но не разрешиха и то отиде в зоологическата градина... Боже мой, казвате ми поздрави от човека, който го е хванал и изпратил... Знаете ли какво е да чуя тази история след повече от 60 години!