Подвигът на военния разузнавач Пеньо Пенев

Георги МЕТОДИЕВ*

Преди да разкажа за героичния подвиг на полк. Пеньо Върбанов Пенев, ще направя едно отклонение. Моята около 40-годишна военна служба премина половината като корабен офицер, от командир на кораб до командир на дивизион, а другата половина - като военен разузнавач (включително военен аташе в няколко държави). Това ми дава основание да сравнявам и съпоставям. Всепризнато е в цялата военна история на света, че бой не се печели без разузнаване. Няма победа над врага без предварително разузнаване. В нашата родина огнище за подготовка на себеотрицателни и родолюбиви военни разузнавачи е Военното разузнаване към Министерството на отбраната.

Военните разузнавачи доставят своевременна и достоверна информация на военното и държавното ръководство на България за тенденциите в развитието на обстановката в различни региони на света. Военните разузнавачи не са "доносници" на Държавна сигурност, както несправедливо бе обявено в т.нар. Закон за досиетата. Военните разузнавачи и Военното разузнаване нямат нищо общо с органите на МВР, които действат в интерес на защитата на политическата власт. Ето защо Военното разузнаване трябва да бъде извадено от списъка на силовите органи в цитирания закон.

В периода на Студената война на "тихия фронт" са загинали 20 души и са "изчезнали" мнозина. В структурите на Военното разузнаване през целия период са работили десетки хиляди.

Трудно е да се разказва за живота и делото на военния разузнавач Пеньо В. Пенев. Той приключи земния си път на 24 януари 2015 г., на 88-годишна възраст. Роден е на 30 януари 1926 г. в с. Дългач, Търговищко. На тази дата отбелязахме с почит 95-ия му рожден ден. Завършва гимназия в Търговище и е деен член на РМС. През 1945-1948 г. завършва Военното училище "Васил Левски" в София, специалност "Танкови войски". Служи като офицер - танкист три години в Казанлък и Стара Загора.

На 1 януари 1951 г. е назначен на оперативна работа в Разузнавателно управление на Генщаба на армията. Тук едновременно получава и второ висше образование "Ориенталистика" с изучаване на турски език.

На 3 януари 1953 г. 

е назначен "под прикритие" 

(под име Георги Чолаков) за вицеконсул в Истанбул. Там създава действаща агентурна мрежа и докладва ценни сведения за турските въоръжени сили. На 29 юни 1955 г. провежда агентурна среща в Златния рог с турския агент "Таш". От Пеньо Пенев той е вербуван още като войник в България. Нашият разузнавач е подозирал, че агент "Таш" е превербуван от турските органи, но отива на тази важна среща. Разбира, че е предаден, когато забелязва няколко човека около "Таш". Пеньо Пенев успява да изхвърли във водата на Босфора тайния шифър за връзка с радиостанцията, но е задържан веднага. Откаран е в следствения турски арест. Остава там в неизвестност 20 дни и чак тогава са уведомени българските дипломатически органи. Полк. Пенев е отведен във военен затвор. От първия ден е изтезаван жестоко.

Съдебното дело продължава пет години. Първоначално (1956 г.) е осъден на 24 години строг тъмничен затвор плюс още 8 години на по-лек режим. Второто решение е за 15 години строг затвор и 3 години трудов лагер. А третото решение е за 12 години строг и 2 години лек режим. По време на осъдителния процес се самозащитава и произнася защитни речи, които поразяват съдийския състав.

Пеньо Пенев е 

преместван в седем различни затвора

Той е в пълна неизвестност за семейството си. Съпругата му Елена успява да осъществи първа среща с него едва след 4 години от уведомяването на 20-ия ден за ареста. Тя прави опити за въздействие от страна на премиера Вълко Червенков за размяна на Пеньо Пенев със задържани турци в България, но молбите остават без резултат. Отговорът е: "За да изгорим бълхата, ще запалим юргана". А българският посланик не се среща с арестувания дипломат с оправдание за заетост.

Спрямо Пеньо Пенев продължават жестоките мъчения, но той проявява висок дух и физическа издръжливост. Не издава принадлежността си към българското Военно разузнаване. И не предава нито един вербуван турски агент. В свободните минути от насилие бродира с подръчни средства българския герб и пише стихове с патриотично съдържание.

Разузнавачът ни излежава в затвора общо 9 години. Влязъл е като капитан, но през това време получава следващи военни звания от Българската армия и достига до звание полковник.

На 8 април 1964 г., след 9 години, е извършена размяна на осъдени лица между двете държави. На ГКПП Капъкуле полк. Пеньо Пенев 

е разменен за девет турски агенти 

задържани на територията на България. Сред тях е и Орхан Калъч.

Пеньо Пенев разказва, че съпругата му очаква с тревога той да мине по-бързо нашата бариера и да стъпи на родна земя. Когато българският герой преминава покрай турските часови войници, те застават "За почест". А останалите турски служители му се покланят. Малко преди това е бил уговарян да остане в Турция. Предлагат му високи длъжности и много пари, но Пенев категорично отказва.

След 6-месечно лечение и почивка полк. Пенев се завръща отново на служба в Разузнавателното управление на Генералния щаб. Около една година е под прикритие в Министерството на външните работи. През това време го посещава един от неговите вербовани турски агенти. Той благодари и целува ръце на Пеньо Пенев, че не го е предал и по този начин му е спасил живота.

По собствено желание полк. Пенев се връща на работа в Разузнавателното управление и работи там около 13 години (1965-1978). През този период е изключително полезен за обучението и възпитанието на млади разузнавачи. Превръща се в истинска легенда.

Същевременно, както споделят колегите му, той е проявявал голямо старание към своята подготовка и усъвършенстване. Полк. Пенев задълбочено е изучавал новите технически способи и средства, както и бързо променящата се военно-политическа обстановка в света и в Европа. Особено внимание отделял на подготовката си в консулската работа. Това дава основание да бъде назначен за консул в ГДР, където е на служба пет години (1978-1983). След завръщането му в България служи в Разузнавателно управление още 4 години и през 1987 г. е пенсиониран.

За заслугите на полк. Пеньо Пенев в разузнавателната дейност бе естествено да му бъде отдадена най-висока почит от обществото и от съответните държавни институции. За съжаление, под влиянието на т.нар. Закон за досиета, признателността към героичния подвиг на полк. Пеньо Пенев бе приглушена и скромна. 

Той не получи висок държавен орден

с безумното оправдание, че е служил в т.нар. репресивен орган. Каква ужасяваща несправедливост! Кого е репресирал полк. Пеньо Пенев в турския затвор, където е подлаган на безчовечна инквизиция? Това е позорно отношение към героя. Печално и срамно отношение към национален герой - военен разузнавач.

За увековечаване паметта му миналия месец, по повод рождения му ден, бе открита паметна плоча в родното му село Дългач. Тя е по инициатива на местния Общински съвет и е направена благодарение на доброволните дарения на съселяните и приятелите-земляци.

Различна е съдбата на турския разменен агент от България Орхан Калъч. Турският шпионин от Националната разузнавателна служба на Турция (МИТ) е роден през 1920 г. в Шумен. Ислямски проповедник и създател на агентурна мрежа в България в района на Делиормана. Осъден е на смърт, а след обжалване - на 20 години, от които излежава 13. При завръщането си в Турция след размяната на 9 турски агенти срещу един българин Калъч е посрещнат като национален герой. Работи в МВнР, съветник е на трима турски президенти по български въпроси. Служи в Консулската служба в Ниш (Сърбия), а през 2011 г. е член на делегацията на турския президент Абдуллах Гюл при посещението му в България.

* Авторът е капитан І ранг от запаса, член на клубовете на ветераните от Военното разузнаване и на военните моряци