Поети с белезници

Нарочно си припомних един случаен епизод от българския преход. В Южния парк писателят Кирил Писарски е застанал тихо в една алея с десетина свои детски книжки и чака свои почитатели. Вместо тях идват двама полицаи и гонят арогантно автора, защото нямал разрешително да предлага там - на публично място своята лична литература...
 Кирил Писарски е създателя на няколко детски паметни заглавия по Българската национална телевизия от миналия век, които се помнят още: "Бързи, смели, сръчни", "При нас е весело", на множество родолюбиви пътеписи, филми, книги и още поне десетина останали в златния фонд на медията  предавания... Медията, която тези дни празнува своята шестдестгодишнина.
  Опитва се по време на произшествието да влезе в литературен диалог с пазителите на обществения ред. Неочаквано пита униформените, които още не са му сложили белезници и не са го арестували за неподчинение в столичния парк:
   - Добре, ако тук примерно дойде детският писател Асен Разцветников, и него ли ще изгоните с книгите? Или може би ще го арестувате и ще му сложите белезници!?
   - Само да ни дойде, ще види той ! - е отговорът.
 Диалогът не е художествена измислица, а е пряк израз на пряката демокрация и нелеките пътища на българския преход.
 ...Тези дни отведоха на разпит с белезници български интелектуалец, друг арестуваха и пуснаха под парична гаранция заради "докладна записка" с родолюбиви намерения, обвързани с Русия и България и националното движение "Русофили". Като нов отявлен руски шпионин случаят с бивш народен представител, бивш главен редактор и издател на вестник "Дума" , заради убеждения и намерения стана първа точка в информационните новини и коментари.
 Ако всичко това са лични убеждения, си шпионин; ако са дело на политическа партия или задокеанска фондация - са политика. В единия случай е заплаха за националната сигурност и идентичност, в другия - геополитическа стратегия и ориентация. Малко странни виждания, но са факт...
И се сетих как биха се отнесли правозащитните органи в страната към Иван Вазов, Петко Славейков, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Павел Матев, Орлин Орлинов заради привързаността им към Русия, заради творчеството им, породило и обслужващо и днес русофилските настроения сред българското население. Нищо, че всички те обичат Русия и заради България, тези пристрастия ни най-малко не намаляват любовта им към България, нито застрашават националните ни интереси...
 Чух човекът, пролял сълзи след влизането ни в НАТО, да определя количеството руски шпиони у нас, като изброява числеността на дипломатите в Руското посолство, пропускайки да съобщи броя на същите в останалите дипломатически представителства, примерно на САЩ в София... Личен избор и лични предпочитания. И ни дума за Джордж Сорос, за фондацията "Америка за България ", за военните американски бази, за евроатлантическите ценности...
  И просто видях десетки български поети с белезници на разпит за убеждения, за рими, заради признателност и благодарност, заради едно вековно  чувство, поругано в последно време поради непредпазливост, недалновидност и нов слугинаж пред друга чужда държава.