Поезия

Иван ГРАНИТСКИ е роден през 1953 година в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор и заместник главен редактор на вестник "Пулс", заместник главен редактор на в."Литературен фронт", директор на ИК "Христо Ботев". През 1995-1996 година е начело БНТ. В 1997 г. създава издателство "Захарий Стоянов", чийто директор е досега.
Автор е на повече от 21 книги с поезия, критика и публицистика, сред които "Марксовата полемика" (1984), "Време и художествени идеи" (1987), "Отвъден щурец" (1999), "Кораб от светлина" (1999), "Гео Милев и трагиката на националната съдба" (2000), "Храм" (2001), "Преди да дойде здрача" (2002), "Лятото на чакалите" (2003), "Атлантида" (2003), "Луди водят слепи"(2004), "Ловци на метафори" (2008), "Критически етюди" (2008), "Бездна" (2009), "Щерна" (2011) и др.



Начало II

Задай си главния въпрос - Kой съм Аз
Споменът за хиляди предишни същности
в безкрайните преддверия на Вечността
Скитащият дух в пустинята на самотата

Изначалната сила на всички начала
осмисляща внезапните вихрушки
Предел отвъд представата за край
в сълзата на мълчанието шумно

Предчувствие за предопределена роля
в обречения амфитеатър на страстта
Яростният гняв на пясъчната буря
изпепеляваща внезапно себе си

Кой задава главния въпрос
Кому е позволено отговора да намери
Оня който отваря очите на слепите
Оня който чува Тишината на Безкрая

Абсолютното начало не възниква
Не изчезва абсолютното начало
Всичко е едно
Едно е всичко


Зарът

Става все по-тъмно -
в Отвъдното преселиха се всички
Бродя сам из стръмното
Уча се да сричам

Сричам азбуката на тъгата
сред сенки на изчезнали
Кога ще хвърли зар Съдбата
да се разтворя в идещата бездна



Геометрия

Всяка линия е всъщност точка
погледната от точната страна
Животът май е многоточие
движение от тъмнина към светлина

Триъгълникът явно е окръжност
Равнината ражда върховете
Любовта е безначална същност
В робство свободата свети

Кой е неуморният Създател
на необозначимите пространства
Синусът от корена квадратен
вездесъщото вселенско братство

Представи си че си точка
в безкрайна линия животи
Триъгълникът на Съдбата сочи
петолиние с магични ноти

Ако успееш да ги прочетеш
блажен ще бъдеш най-накрая
Пирамидата на вечния градеж
Създателя си таен ще познае



Отечество

Осъмна без пастир държавата
изгуби разума си призори
Потъна в крамоли и врява
гюрултия хоризонта скри

Людете се лутат сомнамбулно
без посока вяра и без цел
Безсъдържателни са думите
и мъката е без предел

Иде краят Тъмното начало
зажегля в пранги Свободата
Времето е ослепено и е ялово
Изтръгнат е езикът на душата

Отечеството ужасено стене
Надежда всяка тука оставете
Пада кървав здрач Студено е
Спете роби Спете



Страст

Цял век се лутам
в теменужените бездни на очите ти
Уханието на озон
алое
мирта
подлудява утрото на нежността
Бдят пред прага на мълчанието
сенки на прелитащи въздишки

Притихнало е всичко
Дори самата тишина
е втренчена
втрещена
слисана
пред всемогъщието на мига

О миг поспри

Ала Мигът не спира
и потъва в себе си
съвсем изчезва

Целуват бисерните капчици роса
изящните ти глезени
когато призори
замаяни в страстта на нощна изнемога
съновиденията приютяват
невинността на отлетяла ласка

И детската усмивка на деня
детелината на зазоряването приотваря



    Облачета

Не помня - май в един магичен юни
искреше бисерният дъжд
и зажаднелите любовни дюни
погълнаха ни изведнъж

Ти разпусна своята коса
аз след теб се втурнах към морето
Изгряха светли небеса
летяхме - облачета във небето

Накрая паднахме в захлас
тела преплели в изнемога
Но помня - бяхме Ти и Аз
два въглена в един вселенски огън

Целунах теменужените мигли -
сред тях най-нежната любов открих
От изворите на страстта изригнах
и се превърнах в стих

1.07.2011 г.


Тишина

        На Мария Божкова


Разтвори се във крайбрежната вълна -
ще се усетиш песъчинка от Всемира
водорасло
раковина
камъче
мистична мида
пръчица захвърлена на плажа
от вихрушката на вездесъщата прищявка

Почувства ли -
ръката на Всевишния
те сътворява неусетно -
фрагмент от вечната хармония
хаос подреден и движение неясно
небрежна мазка върху платното на деня
раждащо душата на мълчанието

Ти си част
съществена подробност
от пейзажа на повтарящото се великолепие
друго зрение
провиждащо отвъд мъглата алена
отвъд условностите на плътта
и жалките ограничения на времето

Какво си ти -
неназовима същност
спомен
сянка
симфония на вярата
натюрморт от есенни листа
мечтаещи да се уединят
в рожденото си лоно

Ти си молекулата на Тишината


4.IХ.2010 г.


                           
Дух

    В памет на баща ми Йордан

Видях ефирен силует
а може би почувствах
неуловимото докосване
на вятъра

Духът на татко ми
яви се като птица
Погали ме крилото
на нежното мълчание
Бе сянка
полъх и видение

Дали сънувах или бе наяве

Ветрилото на пухкавия въздух
напомняше за полета на чучулиги
Любимите му чучулиги
чиито кръгове
възторжено се целят в хоризонта

А после се превъплъти в дихание
полюшващо цветята полски
кацнали невинно върху синорите
на любовта
и болката

    4-5.IХ.2010
    Каварна