Поезията е мисъл със силата на светкавицата

Юлия Пискулийска

Поетесата е категорична: винаги има нещо, което да те поведе нататък. Светлината на едни очи, един лъч си вземаш от тях - и той те повежда... "Годините очакват да пътувам през тях." Признание естествено, без поза, но с онова трепетно очакване, което всяко човешко същество съкровено пази от ураганите на съдбата.
"...И продължи нататък" на Екатерина Кунова (издание на "Изток-Запад"), избрани стихотворения и хайку, се определя в самия наслов, съчетал отправките от няколкото заглавия на поетесата: "Не оставай сама", "Направи опит за усмивка",  "Живей с желание за нежност", "Премери пулса на сърцето си"... Този нежен императив е отрязал части от заглавията, за да им даде друг живот, да им даде друга сила. Всъщност, нежността е една от багрите, които определят поетичния свят на Екатерина Кунова.
В този свят изящно съществуват чувствата. Съществува човекът, който ги предизвиква. И природата, която ги събужда. Поетесата иска "къщата на душата" й да е чиста и тя наистина я рисува с чисти линии, с перуники и зимни облачета, с майчини сълзи, с бяла черквица, с тихи стъпки на сърни, с бистри ручеи. Това са нейни шарки, които вземам от ръчно тъкания килим на стиховете й.
Една характерна поетеса, която ревниво чисти българската реч от нападките на случайни думи, на думи с празен поглед, ни напомня, че трябва да обичаме българското слово, да се помъчим да изведем от дебрите му магията на обич и привързаност, на вярност и надежда. Екатерина Кунова ни внушава, че поезията е мисъл, мисъл със силата на светкавица и тя трябва да бъде подчинена на добротата, надеждата, на пътеките към светлината.
Не просто емоционална поетеса - а мислещ творец, Екатерина Кунова има много поетични открития, много внушения, изведени блестящо. "Сипе раковината" нейната поезия, "сипе шепотът нежни думи". "...И продължи нататък", независимо каква е формата, хайку или не, утвърждава още веднъж естествената, силна и светла лиричност на поетесата Екатерина Кунова.