Поколение безпризорно

През последните седмици зачестиха оплаквания за безпризорни тийнейджъри, които вилнеят в моловете и сеят смут и насилие. Ситуацията ескалира този уикенд, когато 23-годишен служител на мол е бил нападнат и бит от група младежи. Според очевидци това са били около десетина тийнейджъри с качулки на главите. Случаите, за които алармират посетители на молове напоследък, са от физическо насилие до опити за грабежи. Потърпевшите разказват за размахвани ножове, сипене на обиди и заплахи.
Че моловете са се превърнали във втори дом на младежите у нас, знаем отдавна. Те обичат да се събират на големи групи и да се размотават, дали е само в свободното им време обаче можем единствено да гадаем. Истински проблем е, когато тези обществени места се превърнат от развлекателни центрове в арена на зле възпитани подрастващи с престъпна психика и тенденции към насилие. Това са неща, които не само не трябва да се случват, но и ни карат да се запитаме какво става с младите хора в нашата държава, как растат и кой е ангажиран с тях?
Ако трябва да съдим по последните събития, май немалка част от тях са оставени на самоотглеждане, за да безчинстват по столичните улици, но къде са родителите в случая? И ако те са твърде ангажирани, за да се борят за препитание, къде са контролните органи, които трябва да си вършат работата? По-специално кой охранява тези големи търговски обекти, които за кратко наричаме молове, и кой се грижи за безопасността на гражданите в тях? И ако необезпокоявано младежи могат да вадят хладни оръжия на случайни минувачи и да бият служители, какво ни гарантира, че утре няма да започнат масови грабежи на банки и магазини, защото кой ще ги спре? Самотният охранител на входа, който в повечето случаи е пенсионер и последното, което иска, е да влиза в конфликти, които потенциално ще застрашат живота му? Кой ни пази тогава от агресия, насилие и престъпност навън, щом дори полицията не може да пристигне навреме и да предотврати инциденти?
Тийнейджърството не е лека възраст. Изисква много подход и внимание. За съжаление, както знаем, живеем в държава без никаква социална политика и ясна визия как трябва да се стимулират и подкрепят младите хора, докато растат. Образованието ни куца, развитието ни куца, възпитанието, както виждаме, също. И това е огромен проблем, защото не гледаме американски филм, а четем реални истории, които засягат ширините на нашата държава. И тези истории не само, че не са добри, те са истински притеснителни. Освен една от най-бедните държави в Европа, с най-високи цени на стоки от битова необходимост, с високи нива на бедност и недоимък, започваме да се превръщаме и в държава, която отглежда потенциални престъпници и агресори, вилнеещи по улиците. Това ли е бъдещето на България и кой трябва да реагира, за да спре този упадък. Или вече е късно?