Полезната и приятна дъвка, или да преживяш с финес

Дъвката е вид хранителен продукт, който се състои от негодна за ядене основа и различни допълнителни вкусови и ароматни вещества. В процеса на употреба тя практически не намалява обема си, но всичките й съставки постепенно се разтварят, след което тя губи вкуса си и обикновено се изхвърля. От доста дъвки като част от употребата им може да се правят различни по големина и форма мехури. В някои страни често се организират състезания, свързани с това умение на много хора по света. А в англоезичните държави дори името означава нещо подобно - Bubble Gum, което може да се преведе като гума за мехури...

Още древните гърци дъвчели смолата на мастиково дърво, за да освежат дъха си и да почистят зъбите си от хранителни остатъци. Със същата цел употребявали и пчелен восък. Племената на маите използвали като дъвка застиналия сок на хевея или каучук. В северната част на Америка индианците пък изпичали на огъня смолата на иглолистни дървета и дни наред се наслаждавали на вкуса й. С така наречения сибирски катран жителите на северната част на Азия не само почиствали зъбите си, но смятали, че, като преживят, укрепват венците си, а също така лекуват различни заболявания.
В някои райони и днес дъвчат засъхнала смола на лиственица, като събират твърдите капки направо от ствола на дървото и с помощта на слюнката в устата ги превръщат във вкусна консистенция, която на места е наричана сяра. Когато боровият катран се смеси с вода или се сдъвче, се получава бяла, приличаща на пластилин субстанция.

В Индия и Югоизточна Азия за прототип на съвременната дъвка се смята сместа от листата на пиперково растение, семената на древна арекова палма и варта. Това необичайно хранително вещество не само дезинфекцирало устната кухина, но се смятало и за афродизиак. А в някои азиатски страни го тачат по същия начин и до ден днешен.
Първите предпоставки за употреба на дъвката в Европа се появяват през XVI век, когато моряците докарват от Източна Индия тютюн. Постепенно навикът той не само да се пуши, но и да се премята в устата се разпространява и на други континенти и достига Съединените щати. Дъвченето на тютюн се задържа като мода в продължение на цели 300 години, след като всички опити той да се замени с восък, парафин, смола и други подобни вещества са неуспешни.
Първата в света фабрика за производство на дъвки била основана в средата на ХIХ век в Бангор, щата Мен, САЩ. От този момент историята на храната, която не се яде, започва да се развива със стремглава скорост. Дотогава създаването на дъвки не било превърнато в самостоятелна индустрия, а самото вещество не се разпространявало с комерсиална цел. Благодарение на производството, което е качено на конвейер, средството за свеж дъх се превръща в стока, а модата да се премята нещо в устата се разпространява от Америка по целия свят.
Може да се каже, че индустрията на дъвките започва от 1848 г., когато Джон Къртис вкарва във фабриката си 4 котела. В единия от тях се изпарява смолата на иглолистни дървета, а в останалите се приготвя ароматизирана консистенция. Първите дъвки са наричани "Бяла планина", "Сметана със захар" и "Женско биле". Няколко години по-късно производството им се разширява, дъвките вече се разрязват на кубчета и се продават по две за цент. За братята Къртис работят над 200 души, асортиментът се разширява, появяват се "Четири ръце", "Американското знаме", "Борова магистрала" и т.н.
Обаче заради не много привлекателния си външен вид и непрецизното почистване (в дъвките често са намирани борови иглички), продуктът не успява да излезе извън границите на щата Мен, а и отблъсква някои купувачи с дефектите си. Постепенно обаче те биват преодолени, "гумата за мехури" се поставя в разноцветни опаковки и започва да се продава в повече магазини.
Томас Адамс получава през 1871 г. първия патент за производството на дъвка. Като стоматолог той решава да раздава образци на продуктите си безплатно на аптекарите, като поставя единствено условие: стоката да бъде изложена в първите редици на витрините.
Лека-полека дъвките биват овкусявани - някои добавят царевичен сироп, други залагат на ментовия вкус, а трети привличат децата с плодови аромати. За популярността на "приятната гума" сред нежния пол допринася предприемачът Джонатан Примли, който създава марката "Kiss me!". Компанията "Adams Tutti-Frutti" първа поставя автомати за продажба на дъвки по спирките на градския транспорт в Ню Йорк.
Уилям Ригли пък е признат за истински новатор на пазара, след като променя традиционната форма на "гумите за дъвчене". Той разделя кубчетата на отделни плочки и ги отделя с восъчна хартия, за да не залепват една за друга. Реклама на продукцията му се появява върху трамваи и омнибуси, а млади девойки раздават дъвки, първоначално безплатно, по улиците на американските мегаполиси. Ригли добавя в опаковките и изображения на бейзболни шампиони и герои от комикси, които преди това се предлагат предимно в кутиите с цигари. И тъй като картинките се отпечатват в ограничен тираж, бързо се превръщат в обект за колекциониране, което съответно увеличава и търсенето на дъвки. Те са включени дори в дневната дажба на войниците в някои страни. Въпреки това армейците нямат право да се наслаждават на дъвките, докато са на пост.
Признати са не само за приятни, но и за полезни, след като по въпроса се произнасят стоматолози. Според тях дъвката притежава различни лечебно-профилактични функции: от предотвратяването на кариес до избелването и заздравяването на зъбите.
Професорът от Колумбийския университет Холингуърт публикува научна студия, наречена "Психодинамика на дъвченето". В нея ученият доказва, че то допринася за намаляването на напрежението и помага на човека да се отпусне, като премахва стреса.
Но за едно от най-необичайните приложения на дъвката и досега се смята случката с екипа на Кралските военновъздушни сили на Великобритания. Пилотите успяват през 1911 г. да предотвратят самолетна катастрофа, като решават да запушат дупка във водната риза на двигателя именно с... дъвка.


Лепкаво изкуство с чужда слюнка

От доста необичаен материал създава портрети Анна-София Матвеева от град Макеевка в Украйна. Девойката твори лепкави произведения от дъвка, като за всяко са нужни около 1000 използвани бройки.
Идеята за странния арт проект дошла на 22-годишната украинка съвсем случайно. Пътувала с приятеля си и двамата дъвчели дъвка, което я вдъхновило. Анна-София решила, че материалът е идеален за творчество, тъй като има свойството да се разтегля и същевременно да се лепи. Момичето купува различни видове цветни дъвки, накисва ги във вода и пробва да ги моделира с ръце. Но забелязва, че материалът се разпада и не се задържа върху платното. Оказва се, че специален ензим в човешката слюнка прави дъвката еластична и мека.
Девойката осъзнава, че ще й бъде невъзможно да сдъвче всички заготовки за своя проект, и решава да потърси помощ. Моли съпруга си, роднини и приятели да "обработят" материала. Веднъж сдъвкани, "гумичките", дори и твърди, съдържат необходимия ензим и само се нуждаят от затопляне в микровълновата, преди да бъдат залепени на платното.
Всяко от произведенията на Анна-София съдържа в себе си ДНК-то и слюнката на няколко десетки хора. Девойката поставя всяко парче дъвка с голи ръце, но споделя, че не изпитва отвращение.
Само за портрета на Стив Джобс Матвеева използва над 1000 дъвки. Досега художничката е завършила 5 картини, но работи по още толкова. Възнамерява да изложи уникалните си творби в Художествената галерия в Донецк и се надява да ги продаде. Портретът на един от най-умните хора в света на високите технологии ще бъде предложен за $1000. Тази цена според Анна-София е напълно справедлива, като се има предвид, че само дъвката и платното струват 125 долара.

Идеалната формула

23-годишният счетоводител Уолтър Димър през 1928-а успява да създаде идеалната формула на дъвката, която се спазва от повечето производители и до ден днешен: 20% каучук, 60% захар (или нейни заместители), 19% царевичен сироп и 1% ароматизатор. Именно тези съставки осигуряват на продукта по-голяма еластичност.
Когато дъвката от бяла става розова, това привлича още повече малчуганите, а самият Димър я нарича Dubble Bubble, понеже едно от забавленията, които осигурява, е свързано с направата на страхотни мехури.
"Стана съвсем случайно. Първоначално се захванах незнайно с какво и стигнах до незнайно какво с мехури", шегува се създателят на Dubble Bubble.