Политическа амнезия

Страдат ли от амнезия Иван Костов и Мирослав Найденов? Да задам този въпрос ме принуди участието на тези уважавани от мен господа в предавания на електронни медии, третиращи стачката на зърнопроизводителите.
На 4 декември в предаването на БНР "Неделя 150" водещата Лили Маринкова зададе доста въпроси на министър Мирослав Найденов, отнасящи се за бюджета за 2012 г., за земеделието и стачката на зърнопроизводителите. Един от тях беше да каже кой е земеделският производител, получил за 2010 г. като субсидия (от ЕС) и от националния бюджет обща сума, надвишаваща 30 млн. лв. Найденов трябваше да назове и други имена на крупни производители. Изненадах се, когато чух, че министърът не си ги спомня.
Нека му припомня.
Г-н министър, на 20 юли 2010 г. група аграрници от различни политически партии ви дадохме имената на 28 фирми, притежание на три фамилии и единадесет самостоятелни лица, всяка от които арендува от 50 до 500 хил. дка земеделска земя. Като се прибави и закупената от тях земя, цифрите нарастват още. Ние ви съобщихме имената по ваше искане, за да ги съобщите на премиера. Мотивите и намерението ви тогава бяха благородни. Как можахте наскоро да съобщите на германския си колега г-жа Илзе Айгнер тези данни и да я помолите за слагане таван на субсидиите, а в същото време (или малко по-късно) да се вдигне почти два пъти предлагания от ЕК таван и той да бъде според вас 1 млн. лв. Кого защитавате - дребните и средните фермери или едрите? Вие обсъдихте този таван с крупните арендатори. На някои от тях сте гостували. Не съм чул да сте гостували на земеделска кооперация или дребен фермер. Пред г-жа Маринкова казахте, че няма изтласкване и изнудване на дребни и средни земеделски производители да напуснат обработваните от тях собствени земи. Идете или изпратете някой от подчинените си в Монтанско, Ямболско и другаде, за да се запознаят на място със своеволията на силните. Казахте, че това са въпроси от частноправен характер и министерството не може да се намеси!
Няма да забравя датата 20.07.2010 г., когато бяхме при вас, защото пред очите ни подписахте заповедта за създаване на Консултативния съвет. Част от неговите членове ви съветват, като стачкуват и искат вашата оставка. С този съвет се похвалихте в НС в отговор на въпрос на депутата Яне Янев. Моето мнение за състава на КС представих писмено на тогавашния ви заместник доц. Г. Костов. А то беше доста критично.
Г-н министър, ако вие действително не знаете имената на някои крупни арендатори, особено на най-големия, в което аз се съмнявам въз основа на изложеното по-горе, тогава извадете справката или възложете на г-н Р. Порожанов да ви изготви нова опреснена (така е по-добре) и я публикувайте. Убеден съм, че тя ще бъде още по-впечатляваща. По този начин ще отговорите на г-жа Маринкова, обществеността ще ви бъде благодарна. Още повече, че всяко правителство декларира прозрачност в своите действия, но ние така и не я виждаме. Надявам се, че някои от тези арендатори ще се засрамят (ако имат срам!).
На 7.12.2011 г. председателят на ДСБ и депутат Иван Костов чрез една телевизия дълбокомислено обясни и обвини политическа партия ГЕРБ, че не е разработила и приела политика (разбирай концепция, стратегия или програма) за развитие на земеделието. Не е ограничен размерът на арендувана и закупена земя и това е довело до създаване на крупните земеделски стопанства, на монокултурното земеделие, в т.ч. и до стачките.
Г-н Костов, в политиката трябва да има и морал. Три са основните закони, които регулират развитието на земеделието - Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (1991), Законът за кооперациите (1991) и Законът за арендата в земеделието (1996). Ще ви припомня само последния, в който е вашият принос за незавидното състояние на земеделието. Законът беше приет от 37-ото Народно събрание и публикуван с указ на президента Желю Желев. Този закон не беше съвършен, но в него бяха заложени важни правила и норми, по които да се развива тази форма на обработка на земята. Вие дойдохте на власт (1997) и започнахте трескава дейност за неговото изменение и допълнение, което стана реалност през 1999 г.
Ето няколко конкретни неща. Законът за арендата в земеделието има 32 члена, непокътнати останаха само пет, отменени бяха седем, останалите двадесет члена в различна степен бяха изменени, допълнени и прередактирани. Много са бедите, които причиниха тези промени - както на земеделието, така и на собствениците на земя. Това многократно е казвано на управляващите от 1998 г. досега, но положителна реакция няма.
Ще коментирам само чл. 5 (отменен 1999 г.) Преди отмяната той гласеше: "ал. 1: Едно лице може да арендува до 6000 дка земеделска земя и не повече от 1/3 от земеделските земи в едно селище; ал. 2: Арендуваната земя от членовете на едно семейство не може да надвишава размерите по ал. 1". Не е трудно да се разбере смисълът на това ограничение - конкуренция, създаване на повече земеделски стопанства, фермерско земеделие и т.н.  С отмяната на този член се отприщи стихията на крупното арендаторство и резултатите са известни. Сигурно си спомняте кой беше ваш министър на земеделието по това време? Същият със семейството си е крупен арендатор и вероятно е получил за миналата година над 1 млн. лв. субсидия от ЕС и от националните доплащания. Сега той се е "скатал" като независим депутат в парламента. От вашата партия (тогава СДС) бяха председателят на комисията по земеделие и гори в НС, председателят на НС и президентът. Няма да коментирам другите промени в ЗАЗ, които направихте. Това сторих в подробен материал, който предоставих на законодателната, изпълнителната и съдебната власти, на президента и бившия омбудсман.
Вие, г-н Костов, вместо да кажете "Сбъркахме, необходимо е да поправим грешката", обвинявате другите. Вероятно по тази (и много други) причини мълчахте, за да се забравят злините, които сторихте на българския народ. А сега морализаторствате и поучавате другите партии. По-добре замълчете, както направихте няколко години след падането ви от власт. Както виждате, обществото, част от което съм и аз, не е изпаднало в амнезия.
Опозиционните парламентарно представени партии също не трябва да се радват на стачката на зърнопроизводителите, защото и те бяха управляващи, но не направиха нищо за разработване на стратегия за развитие на земеделието, за промяна (или нов) закон за арендата, за регулиране пазара на земята и т.н.
Остават само две години и ще започне прилагането на новата политика на ЕС за земеделието и селските райони за периода 2014-2020 г. За съжаление нямаме национална политика. Оставащото малко време трябва да се използва за разработване, обсъждане и приемане с консенсус на стратегия за развитие на земеделието и селските райони за периода 2014-2020 г. Още повече, че един проект на концепция беше предоставен на МС и МЗХ през май т.г. Необходима е конкретна и ускорена работа.