Политически гальовник

Ромен Гари има влудяващ, странен и леко сюрреалистичен роман, наречен "Голям гальовник". Голям гальовник е името на двуметров питон, който самотен парижанин отглежда в апартамента си. Повествованието на Гари е на границата между халюцинацията, съня и блуждаенето, но в крайна сметка главният герой напълно скъсва връзка с реалността и намира своя трагичен край в прегръдките на любимия си питон. Иронията е, че краят на книгата трябва да бъде почти щастлив. Любовта, макар и в нейния странен, плашещ и яростен вид, тържествува...
От три месеца Бойко Борисов, подобно на питон, задушава в прегръдките си ПП-ДБ. Не го прави рязко, а стяга обръча милиметър по милиметър, докато неговите жертви смятат, че все още са в сравнителна безопасност и всеки момент могат да избягат, щом бурята дойде и светкавиците започнат да изпепеляват.
Вчера пред медиите Борисов въздъхна, че ГЕРБ и ПП-ДБ са в реална коалиция. "По-коалиция от това няма как да има", каза той и добави, че ДПС също участва в нея. Питонското задушаване започва да става все по-силно и трошащо ребра.
Либералните медии правят чудеса от пируети и лингвистични шпагати само и само да избягат от прокълнатата дума "коалиция". Некоалиция, сглобка, ала-бала - какво ли не беше измислено, за да може ПП-ДБ да се опита да пази приличие и да има какво да говори пред своите избиратели, които продаде и предаде заради едното участие във властта.
Питонът разбра това и схвана къде е стратегическата слабост на ПП-ДБ - лъжата. Те дойдоха на власт с лъжа, закрепиха се с измама и продължават да се държат като телефонни измамници в управлението. И как се противодейства на лъжец? Като казваш истината. Така Борисов започна със самопризнанията - ние сме в коалиция, ДПС участва в нея.
Това за ДПС можеше и да не го споменава. Всеки, който има очи да види как Делян Пеевски се разпорежда като парламентарен шеф и като премиер в сянка, е наясно, че ни управлява триглава хидра, засмукала министерствата в отровната си челюст.
Големият гальовник Бойко Борисов вече откровено работи срещу коалиционните си партньори. Заради това на хората им се повръща като чуят евро-атлантически ценности. Ако гледаме управлението, за такива минават измамата, подлостта, параноята, вечното мрънкане и досадното морализаторстване. Лъскава опаковка, под която един питон смуче живота на политическото зайче. А и самият питон е остарял, мразен и бавен, сякаш всичко се случва в кошмарен роман.
Колкото по-бързо свърши този телевизионен цирк, толкова по-добре за държавата и хората. Някои сюжети трябва да стоят в книгите. Те са непоносими в реалността.