Политиката за насърчаване на бизнеса даде първи резултати

Напоследък сме свидетели на истерично говорене по въпросите за икономическата стабилност на страната. Оттласква ли се бизнесът от дъното, или продължава да затъва и задлъжнява? Замръзнала ли е икономиката, или бележи стъпки към раздвижване и съживяване? Това са най-често противопоставяните гледни точки и въпроси. На фона на периодично представяните данни това по-скоро са риторични въпроси, но нека все пак потърсим отговорите.
Реално бизнесът в България започна да излиза от стреса още през последното тримесечие на миналата година, когато държавата изчисти основните си задължения към него. От своя страна фирмите започнаха да се разплащат за забавени заплати, а някои се почувстваха сигурни да започнат нови инвестиции.
Като резултат има повишение на потреблението и ръст в основни сектори. Още през първото тримесечие промишлеността, изпадналият в летаргия строителен бранш и търговията н дребно започнаха да отчитат ръст. Тенденцията на съживяване в тези сектори се наблюдава от края на 2013 г., но по-ясни сигнали за раздвижване се наблюдават от началото на тази година. Бизнес климатът бележи подобрение за пореден месец, като през май той отчита чувствителен възход - ръст от 4,3 пункта спрямо април. Причината е, че през май очакванията на мениджърите и предприемачите в в основните сектори са по-оптимистични в сравнение с предходния месец и от края на 2013 г . Прогнозите им са, че в следващите три месеца производствената активност ще се увеличава.
Позитивизъм във всички сектори определено внесоха и новините за икономическия растеж на страната. През първото тримесечие на 2014 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна с 1,1% на годишна и с 0,2% на тримесечна база. За сравнение, през април спрямо март бизнес климатът се подобрява (с 1,7 пункта), по данни на НСИ. През март показателят се е покачил с 1,2 пункта.
Промишлеността, която бележи възходящ тренд според експерти, се очаква да бъде основен двигател за постепенното възстановяване на вътрешното търсене, което ще има положителен принос за икономическия растеж в резултат на бавното възстановяване на частното потребление и на инвестициите. Друг възстановяващ фактор се очертава нарастващият износ.
Положителен сигнал за бизнес климата може би е и фактът, че делът на лошите фирмени кредити спря да нараства. А това е един показател за състоянието на фирмите.
Същевременно анкета на БСК показва чувствителна промяна в нагласите на корпоративния сектор и нарастващо одобрение към политиката на правителството. Нека припомним, че през кризисната 2012 г. общият размер на корпоративния дълг е 169 млрд. лв. Това е близо два пъти БВП на страната, като такава ножица няма в нито една страна. Този дълг расте прогресивно до 2013 година. През 2011 г. корпоративните задължения са били в размер на 163 млрд. лв. Това значи, че ръстът на междуфирмената задлъжнялост през 2012 г. спрямо 2011 г. е 6 млрд. лв. Сходна е картината и за 2010 г.
Съгласно редица престижни международни класации, които изследват конкурентоспособността на икономиката и условията за правене на бизнес, през последните години България изостава значително, което влияе негативно и върху привлекателността на страната ни като предпочитана инвестиционна дестинация.
В периода 2010-2013 г. страната ни отстъпва с 22 места в класацията на Световната банка за правене на бизнес, достигайки 58-о място. Като цяло докладът отчита, че през последните години у нас не са извършени съществени реформи, които да доведат до подобряване на бизнес средата, поради което останалите държави постепенно успяват да изпреварят страната ни.
През посочения период търговията и строителството са основните сектори с просрочия, като най-голямо е нарастването на задълженията в търговията и в енергетиката.
С въвеждането на по-кратки срокове за възстановяване на ДДС и редовно издължаване на държавата към бизнеса от средата на 2013 г. се наблюдават и първите сигнали за намаляване на фирмените задължения след 4-годишна рецесия.
Наред с подобряване на бизнесклимата се очаква, че фирмите ще имат достатъчно възможност да обслужват задълженията си и нарастването на декапитализацията им ще се задържи.
Положителен сигнал дават и данните на НАП. Приходната агенция отчете тенденция на нарастване на доходите през изминалата година. По данните от годишните декларации, подадени до края на април, има сериозно увеличение на доходите от трудови правоотношения. Те са достигнали близо 3 млрд. лв., което е с 15 на сто повече от декларираните суми през 2013 г. Заедно с това нарастване се отчита и в графата "Доходи от други стопански дейности" - т.нар. свобдни професии и доходи от земеделска дейност. Те бележат 10% ръст, като достигат 1,060 млрд. лв. Товеа означава, че има ръст на производството, ръст на доходи, а също и известна степен на изсветляване на доходите. Последното се получава при по-стабилна икономическа среда, което се потвърждава и от нагласите на бизнеса.
Според анкета на БСК от края на миналата година, през 2012 г. половината мениджъри са очаквали задълбочаване на кризата, в края на 2013 г. едва един на четирима смята, че нещата ще станат по-лоши. Попитани и за състоянието на фирмата си - всеки трети (33%) казва, че нещата са потръгнали. В края на 2012 г. такъв отговор са дали една шеста от запитаните. 36% са успели да запазят показателите от предходната година, а 32% отчитат спад на фирмените си показатели.
Макар 39% да предвиждат застой в икономическите процеси през 2014 г., анкетата показва наченки на оптимизъм - 33% очакват ръстът на икономиката да надхвърли 1,5%, докато през 2012 г. оптимистично настроени са били едва 16 на сто.
Обръща се тенденцията спрямо 2012 г. и по отношение на намерението на фирмите да ползват европейските фондове за развитие на своята дейност. 60% от анкетираните планират да кандидатстват през 2014 г. по европроекти, за сравнение, през 2012 г. планове за кандидатстване по европроекти са декларирали едва 24%.
Нека припомним и какви основни мерки предприе правителството, освен ускорено разплащане към бизнеса. Пълен преглед на регулаторните режими и драстично намаляване на административната тежест. В това число предвидимост на нормативната уредба и промяна в системата на административните такси. Радикална промяна в системата за възлагане на обществени поръчки, с осигуряване на по-лесен достъп до тях на малки фирми и минимизиране на намесата на държавата в пазарните отношения.  Въвеждане на електронно управление.
Мерките по намаляването на административни тежести в периода юли-декември 2013 г. са довели до спестяване на близо 124 млн. лв. на бизнеса, а планираните за реализиране до края на 2014 г. мерки ще намалят административната тежест с още около 100 млн. лв. годишно.
Още през февруари средно с 22% бяха намалени и таксите, които се събират от Агенцията по вписванията. С 50% са намалени таксите при издаване на удостоверения, а със 77% тези при издаване на копие от документ по Имотния регистър. Намалени са и таксите по Търговския регистър - при регистриране по електронен път намалението е от 80 лв. на 55 лв., а таксата при регистриране на хартиен носител от 160 лв. пада на 110 лв.  Очакваният реален ефект за гражданите и бизнеса до края на 2014 г. е 7,3 млн. лв.
Стартирането на електронното правителство чрез въвеждане на нови 500 електронни услуги и нова институционална система за електронно управление се отчита положително от бизнеса.
Направени са и първите стъпки в дълго отлагани реформи, като внимателно е преценяван техният ефект и наличие на социална поносимост. С въведената строга отчетност по възстановяване на ДДС и акцизи, към края на м. май 2014 г. невъзстановеният данъчен кредит е на безпрецедентно ниското ниво от около 180 млн. лв. Стартирането на най-амбициозната антикорупционна реформа в обществените поръчки с приемането на промените в ЗОП пък ще осигури, освен по-голяма прозрачност, и по-лесен достъп на малък и среден бизнес, който именно изнесе тежестта на кризата. 
 Политиката за насърчаване на външната търговия и подпомагане на бизнеса в навлизането на нови пазари ще стимулира износа. За първи път е заделена и значителна сума (20 млн. лв.) за иновации.
Стартирането на истинска регионална политика чрез пренасочване на ресурсите, стимулите и оперативните програми към по-бедни общини с висока безработица ще даде възможност за съживяване на дребния бизнес. Средства от Публичната инвестиционна програма получиха 173 общини, като 135 от тях са с безработица над средната за страната.
Ако трябва да обобщим, изпълнението на икономическата и социалната програма на кабинета доведе до ускоряване ръста на БВП, като от -0,1% той се увеличи до 1,1% през третото тримесечие и достигна 1,6% в края на 2013 г. За цялата 2013 г. ръстът на БВП е 0,9 на сто. За първото тримесечие на 2014 г. е отчетен ръст на БВП от 1,2%, по данни на МФ.
През първото тримесечие на 2014 г. средната месечна работна заплата нарасна номинално с 2,3% на годишна база, а реалният ръст е 4,8%. В частния сектор средната месечна работна заплата реално нарасна с 3%. Равнището на безработица за първото тримесечие на 2014 г. е 13% и намаля с 0,8 п.п. спрямо същия период на миналата година (13,8%). През 2013 г. коефициентът на икономическа активност нарасна с 1,3%.
През периода юни 2013 - април 2014 г. в реалната икономика (несубсидирана заетост) работа са започнали 213 578 безработни лица. За първите три месеца на 2014 г. индексът на промишленото производство се повиши с 3,6% на годишна база, а продажбите нарастват с 5,1%. Благодарение на икономическия растеж през първото тримесечие на 2014 г. са разкрити 39 100 нови работни места - явление, непознато от 2009 г.
При все това, оживлението все още не е достигнало онези предкризисни темпове и страната ни още не се е възстановила устойчиво от тежките удари на икономическата криза. Ако обаче се запази тенденцията на ръст от началото на годината и реформите продължат, може да се постигне устойчив във времето растеж и да се изпълнят заложените в бюджета ръст и приходи. В Бюджет 2014 правителството заложи икономически растеж от 1,8%.
А "опорните точки" следва да са износът, ръстът на производството и на вътрешното потребление. Една комбинация от тези фактори, с ускоряване на усвояването на европейските фондове и сериозен приток на чужди инвестиции, привлечени от подобрена бизнес среда, ще издърпат икономиката. Бихме ли могли обаче да го постигнем на фона на колебливото движение на икономиката на Европейския съюз и политическите противопоставяния в глобален план, от които сме толкова зависими, в частност реализацията на големи проекти от национална значимост? Ще успее ли България да изиграе дипломатично картите си и да защити националните си интереси, или отново ще стане заложник на чужди интереси и битки?