Понякога те се завръщат

В неделя френският Сенат направи завой наляво за първи път в историята на Петата република. По случай историческата си победа левицата провидя съграждането на нов Сенат и много прибързано - първата си крачка към изборния успех на президентския вот през 2012 г. Но за генерална репетиция и тотален разгром на Саркози, така бленуван от социалистите, е прекалено рано да се говори.
Безспорно тази победа, седем месеца преди голямата битка, осигурява добавена стойност на левите. Не може да се отрече, че сенатското мнозинство е логично следствие и бонус към вече съществуващото кантонално преимущество на левите. Успехът със сигурност е доказателство за общото недоволство на французите от политиката, която се води в страната. Но, както констатираха от десницата, социалистите вадят тигана още преди да са уловили рибата. На първо време е добре да изчакат изборите в събота, за да видят дали Жерар Ларше от управляващия Съюз за народно движение (СНД) няма да остане вторият по важност човек в държавата, запазвайки поста си председател на парламента. Тъй като Ларше е известен като човек, чието влияние се простира много по-далеч от границите на десния лагер. Според враговете му той дори е способен да спазари с нечестни игри няколко ключови гласа от център-лявото.
Ахилесова пета на социалистите е и това, че те не са единни. Свидетелство са бодряшките призиви за обединение от собствените им редици, повтаряни през последните дни като мантра. Ниското ниво на сплотеност поражда потенциално сериозни и трайни конфликти, а и не бива да забравяме, че зелените са втората носеща колона в т.нар. лява опозиция. Вътрешнопартийните избори за кандидатпрезидентския пост подклаждат огъня на съперничеството, при което никой от социалистите участници в надпреварата не губи спортната си злоба. Освен това овладяването на Сената не дава карт бланш за противодействие на дясното правителство по особено болезнени въпроси като пенсионната реформа например (непростима грешка от гледна точка на левите избиратели), нито предоставя възможност да се сформират комисии за разследване на тъмни афери, от които Саркози напоследък не може да се отърве.
Мнозина във Франция свеждат въпроса до избора на по-малкото зло и твърдението, че социалистите не са по-добри от СНД, а по-скоро десницата е по-зле отвсякога. Но така или иначе политическата въртележка е като воденицата, където и най-качественото зърно се превръща в прах и трици. Докато едни събират вчерашните парчета, други търсят останките от онзи ден. С дясното във Франция засега може и да е свършено, да се готвят левите.