Повече пари за МВР, по-малко - за здраве

По-малко пари за здравеопазване, повече за МВР и по-висок икономически ръст. Такава картина чертаe проектът за бюджет 2013. Въпреки слабите данни за ръста на икономиката през първите девет месеца на 2012 правителството заложи оптимистични прогнози за икономическия ръст на страната за 2013-а.  
През следващата година управляващите се надяват реалният икономически растеж да е 1.9%, като в номинално изражение той трябва да достигне 81.5 млрд. лв. Постъпленията в бюджета да са с 1.75 млрд. лв. повече в сравнение с тази година, а средногодишната инфлация да е 3.4%.
В проекта за догодина се залага бюджетен дефицит от 1.3% от БВП, или 1.1 млрд. лв. За сравнение - в тазгодишния бюджет са записани 1.4% от БВП, или 1.092 млрд. лв.
Догодина държавата планира да събере общо 30.54 млрд. лв., или с 1.75 млрд. лв. повече от заложеното през тази година. Увеличението се очаква основно заради по-голям приход от ДДС - с 11% повече, или със 784 млн. лв. до общо 7.8 млрд. лв. Данъкът е най-големият източник на приходи за българския бюджет. Вторият най-голям приходоизточник - акцизите, ще се увеличат само с 4.3%, до 4.31 млрд. лв., а те най-точно отразяват развитието на крайното потребление, защото ставките им са върху продаваните количества акцизни стоки, а не върху тяхната цена.
Двойно по-големият темп, с който растат приходите от ДДС спрямо увеличението на акцизите, означава, че приходите в бюджета най-вероятно ще растат под влияние на крайното потребление и на инфлацията. По принцип повече приходи от косвения данък може да означават очаквания за по-висока инфлация, съживено потребление или повече внос. Ако прогнозата все пак се изпълни, държавата за пръв път ще надхвърли сумата на събраните приходи през предкризисната 2008 г.
Общо от данъчно-осигурителни приходи се очакват постъпления в размер на 23 364 хил. лв., при 21 597,2 хил. лв. за 2012 г.
При положение, че очакванията за следващата година са икономиката отново да расте минимално, все още не е ясно на какво се базира оптимистичната прогноза за по-висок ръст и дали няма големи рискове тя да не се сбъдне. Реално прогнозите на управляващите са, че двигател на икономическия растеж ще бъде вътрешното търсене, а износът да отстъпи назад, главно заради проблемите в еврозоната и риска западните индустриални производители да намалят поръчките си към своите български доставчици. Експертите от Международния валутен фонд обаче прогнозираха малко по-нисък икономически растеж през следващата година - 1.5%. Според тях той няма да е достатъчен, за да се реши проблемът с високата безработица.
От преки чуждестранни инвестиции се очакват 1,73 млн. лв., или 4,2% от БВП, при 1,502 млн. лв. сега, или 3,8% от БВП.
Разходите в бюджет 2013 обаче ще се увеличат повече от приходите - с 1.8 млрд. лв. до 31.6 млрд. лв.
Най-много ще харчи Министерството на отбраната и вътрешното министерство. Спрямо тази година общите харчове на военното министерство се увеличават със 7%, до 1.05 млрд. лв., а на вътрешното министерство с 13%, до 1.12 млрд. лв. Предвиденото увеличение на разходите било заради увеличения размер на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на държавните служители по Закона за МВР.
Драстично е увеличението на разходите и за президентската администрация. Предвидени са разходи в размер на 6,136 млн. лв., или с 2 млн. лв. повече, което е ръст от 48.35%.
За Министерския съвет са разчетени разходи в размер на 72,6 млн. лв. Завишението с 5,134 млн. лв. спрямо 2012 г. се дължи на включването в бюджета на Министерския съвет на разходите на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.
Вноската в общия бюджет на ЕС е в размер на 38,8% от БВП. Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2013 г. да не надвишава 14 600 млрд. лв., или 17,8% от БВП.
В контраст, разходите на здравното и образователното министерство ще се намалят, въпреки заявките на правителството, че ще акцентира върху социалната политика. Те обясняват намаленията с преразпределение на част от парите, които тази година са в техните бюджети, по други пера - например от здравното министерство към здравната каса и от образователното министерство към общините за средно и основно образование и към висшите училища.
Справка обаче показва, че предвидените разходи за МЗ са 368 185 хил. лв., или 21,36% по-малко спрямо 2012 г. (468 185 хил. лв.).  Същевременно приходите, заложени за здравната каса, където трябва да бъдат преразпределени орязаните пари на МЗ, са едва с 2,67% повече, или 2 704 076. Към Националния осигурителен институт пък се предвижда 10,44% повече приходи до 4 282 769 лв.
Правителството ще изпълни обещанията си за по-високи пенсии и увеличение на някои заплати в публичната сфера, но няма да раздува планирания дефицит в бюджета за следващата година. Парите, нужни за поетите предизборно ангажименти, ще дойдат от повече приходи. От 1 януари 2013 г. ще се повиши минималната работна заплата от 290 лв. на 310 лв., а от 1 април 2013 ще се увеличи размерът на пенсиите средно с 9,3%. Парите за пенсии се увеличават с 589,9 млн. лв., за социални помощи и обезщетения - с 135 млн. лв.
Субсидията за висшите училища ще се увеличи с 8% до 374 млн. лв. а за средното образование - едва с 5%. Разходите за наука се намаляват от 198,6 хил. лв. на 198,5 хил. лв. Парите за БАН остават без промяна спрямо 2012-а, което означава, че учените най-вероятно пак няма да получават заплати 2 месеца.
Земеделският сектор ще разчита на по-слабо финансиране заради по-малкия бюджет, заложен за  Министерството на земеделието и храните.  Разходите са намалени с 3 798.1 хил.лв. в сравнение с 2012 г. поради това, че част от професионалните учебни заведения към министерството преминават на финансиране от съответните общини.
За сметка на това парите за спорт се увеличават. За Министерството на физическото възпитание и спорта за 2013 г. са разчетени разходи в размер на 39 058.3 хил. лв. Заложеното увеличение в размер на 2 248.3 хил. лв. е в резултат на преобразуването на две общински спортни училища в държавни спортни училища.
Министерството на културата увеличава разходите си с 1 372.0 хил. лв. За Министерството на труда и социалната политика са разчетени разходи в размер на 967 482,58 хил.лв., намаление от 0,97%.