Повтаряща се новост

Тези думи "повтаряща се новост" в настоящото експозе ги срещнах в едно от есетата в новата книга "Пробудени мисли" на писателката Лидия Николова. Към тази авторка насочи вниманието ми преди време чудесният ми приятел писателят Григор Чернев. И ето сега, след като Гришата вече не е на този свят, чувствам се задължен да заема и неговото място по отношение на състудентката му, впечатлила го още някога с дарбата си.
Тринадесетата книга на моята гостенка във Файтона е с жизнерадостна пъстра корица, макар пробудените мисли на писателката да говорят за мъките при подреждането на думите в изречения, т.е. в слово, трудния писателски труд. В предговора печеният редактор Георги Й. Георгиев е разказал за сътворяването на тази книга, в която той е и подбудител, и персонаж. Имам чувството, че той е подкокоросал авторката към поредното й изпитание, а тя е приела това като предизвикателство и се е заканила, че ще се справи. Сянката на нейния настойник през целия процес на творческо горене е на крачка от амбициозната душа. Той дори получава всяко новородено есе по пощата и потрива радостно ръце от сбъдването на книгата. Това е така, защото Лидия я води вътрешното й убеждение, че само ние, хората, можем да имаме щастливи мигновения в краткия си живот и това е превъзходството ни над белобрадите алпийски първенци, които не знаят какво да правят с вечността... Затова Лидия Николова е приела предизвикателството в себе си - да покаже какво може и трябва да прави в малката отсечка време от вечността и да събуди особените, дремещи мисли в своята природа, да сътвори повтарящата се новост. И резултатът е налице...
Тази книга възприех като лирика в проза, като философска поезия. Текстовете в нея са групирани в четири цикъла със заглавия: "Размисли...", "Спомени...", "Монолози..." Изповеди...". Този път Лидия е обърнала погледа си изцяло навътре в себе си. Предишните й пътешествия и странствания по света като съпруга на дипломат и писателка с признание са биография с незатворена страница. Тъкмо отвореният навътре прозорец се е превърнал в геоложка сонда за извличане на дремещите у нея думи и мисли за човешката същност и предназначение. И пробудените й мисли бавно - нощ след ден и ден след нощ, се превръщат в онова друго нещо от дълбините на душата, родеещо се с най-ценния кристал - солта.
Eто тази повтаряща се новост открих и в картината "Вдъхновение" на художничката Мария Близнакова, поставена на корицата на есеистичната книга на Лидия Николова. Тя ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" на 13 март от 18 ч.