Познато, нали?

На война като на война. С всички сили и средства. И с пълния капацитет, който позволяват гънките на човешкия мозък. Как по-интелигентно да наречем това, което спретна вчера кметът на Стара Загора Живко Тодоров. Избраният с листата на ГЕРБ управник запорира сметките на най-голямата болница в града на липите заради дългове - без да информира ръководството на здравното заведение, без да разговаря с когото и да било от лекарите там. Без дори да помисли (ако може!), че оставя на произвола на съдбата болни на хемодиализа, обричайки ги на смърт.
След час същият този управник взе, че отблокира сметките на болницата. Ей тъй, на! За да покаже, че Той коли и беси. Че може да прави каквото си иска. Че може да е никой, но "работата" му е голяма. Както и меракът да командори. И да размахва пръст. И да си подсвирква, ако е необходимо. Щот не му пука от никого и за никого. В ХХІ век един демократично избран кмет с листата на една определяща се за демократична партия навря в лицето ни дерибейската си парвенющина.
Нищо не е забравено и не се е променило. Политическият рекет, изнудването, натискът отново надигат глава. Технологията на мачкане и принуда не е изчезнала. "Модерните" форми на местно самоуправство вече са готови да убиват. А партийните феодали се разпореждат с нашите градове и построеното от нас като с бащиния. Без да му мислят, без да се трогват. Асфалтират където им падне, заграждат частни улици, разрешават строителство в забранени зони, запорират сметки, ликвидират, обезлюдяват, изнудват оцелели фирми и бизнесмени. С единия крак в престъпния свят, с другия...
Да, познато звучи. А какво ли ни чака, ако рекетьорският стил ни залее отново. Имаше ги преди, има ги и сега, ще ги има и в бъдеще. А ако укрепнат и се размножат? Колко още, колко още има да видим?!