Пратеникът на България

Изпитвам някаква особена стръв към мемоарните четива, особено когато усетя автентичния вкус на времето, в което е живял и доказвал себе си човекът, дръзнал да остави черно на бяло памет за преживяното... Обикновено тези книги са многообемни и изискват повече време. Но има и по-тънички... като тази, която от доста време ми е в ръцете, и след като я прочетох, неведнъж и два пъти я разгърнах, за да стигна до този час, в който седнах да направя своя публичен отглас.
"По широкия друм на живота" е озаглавил своите спомени Марин Димитров, роден на 4 юни 1927 г. в с. Дерманци, Ловешко. Редакторът на изданието Стефан Георгиев е написал кратък предговор за човека, сътворявал приятелства през целия си живот. И заглавието на книгата, и това на предговора - "С приятелство много се постига", са твърде отворени и широкообемни понятия, в които се разполагат безкрайни пространства. Затова пък авторът Марин Димитров си е наложил сгъстения изказ и в рамките на 140 страници е споделил много неща от своя богат и наситен с преживявания житейски път. Той има усет за цената на съществения детайл. Още десетгодишен е трябвало да занесе за Коледа нещо на дядо и баба на колибите, които са извън селото. Върви се през гъста гора. Изведнъж в гората се показаха две едри животни, спомня си детето. Те вървяха едно до друго като впрегнати. И право срещу мен. Хвърлих торбата и се покатерих по дървото. А те вървяха, сякаш нищо наоколо не ги интересуваше. Минаха и заминаха... Имал си късмет, чедо, обяснил след това на уплашеното си внуче дядото. Това са били вълци, влюбена двойка... Тези дядови думи запомних за цял живот. И същото това дете завършва основно образование в Дерманци, средно - в Луковит, а после и Софийския университет.
Прочитайки тази полезна книга, ние виждаме динамичния живот на Марин Димитров и неговата избраница Донка да вървят през годините като онези две същества, запечатали се в паметта на детето. В родния край младият учител е уважаван от обикновените хора, той е любим млад учител. Неслучайно в казармата става приятел с Николай Гяуров. За да го повика призванието на дипломатическа работа - в Сирия, в Алжир, а по-късно и във Франция. И навсякъде създава незабравими приятелства. Като културно аташе във Франция той организира и провежда редица интересни българо-френски срещи и мероприятия. Благородно му завидях, че в Париж Марин Димитров създава такива познанства с видни писатели, художници и личности в културата, кани наши знаменитости като Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Дечко Узунов, Светлин Русев. И много други. Какви ли не полезни знаци е оставил след себе си този неуморен нашенец. И главното - приятели. И негови. И на България. Достоен живот, дело за уважение.