Правителството бяга от бежанския проблем

Ангел НАЙДЕНОВ е роден в Кърджали. Завършил е ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" във Варна, инженер-навигатор. О.р. капитан трети ранг. Специалист по проблемите на държавното и местното самоуправление, отбраната и националната сигурност. Бил е кмет на Димитровград и областен управител на Хасково. Депутат в 37-то, 38-то, 39-то, 40-то и 41-то НС. Бил е зам.-председател на ПГ на КБ, зам.-председател на парламентарната комисия по външна политика и отбрана. В момента е депутат в 43-то Народно събрание, зам.-председател на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ и член на НС на БСП.


"Правилно е да се ангажират части от армията за подпомагане на МВР, чиято е основната отговорност - опазването и защитата на границите"



- Има ли според вас българското правителство стратегия за справяне с бежанския поток?
- Очевидно е, че няма. И аз си мисля, че в случая правителството проявява една необяснима пасивност. Правителството действа ситуативно. То няма ясно изградена позиция и съответно представа за начина, по който трябва да се постигне координираност не само в рамките на страната, но и в рамките на Европа. Очевидно е, че справянето с бежанския проблем изисква както национални мерки, така и наднационални, защото се вижда, че това не е по силите на една или две държави. Ние ставаме свидетели на натиск, който буквално разтърси наши съседи, и тезата, че България не е под този натиск, не е достатъчно сериозна. Това не може да бъде нито извинение, нито теза за успокоение.
- Каква трябва да бъде националната ни политика по отношение на мигрантите?
- Аз не бих се занимавал в момента с отговор на въпроса каква трябва да бъде националната позиция. Това е позиция, която трябва да бъде заявена от правителството и неслучайно ПГ на БСП поиска няколко неща, като част от тези неща са, разбира се, отговор на въпросите, които в момента са сред най-значимите за Европа. Ние ставаме свидетели на два различни подхода в европейските държави. Отношение, което се лута между крайния либерализъм, т.е. приемаме всички, независимо дали става дума за бежанци или за икономически мигранти, и рестриктивния подход - затваряме границите и не пускаме никого. Ставаме свидетели на координираните изявления на правителствата на страните от Вишеградската четворка, които се обявяват против задължителните квоти и на този фон нямаме нищо членоразделно като позиция от страна на българското правителство.
Тези въпроси са например въпросите, свързани с Дъблинското споразумение - има ли то бъдеще, подлежи ли на ревизия. Сред тези въпроси са коментарите, на които ставаме свидетели и в момента, за възстановяването на граничния контрол, т.е. мъртъв ли е Шенген и следва ли отново да се възстанови граничният контрол, което означава преразглеждане на един от основополагащите принципи на ЕС за свободното движение на хора и на стоки. Тоест свидетели сме на дискусии, участия и съответно позиции на европейските държави по едни от най-значимите за момента проблеми и теми, свързани с бежанците, но българското правителство отсъства от този дебат.
- В изявление Цветан Цветанов коментира, че няма нужда от Консултативен съвет по национална сигурност при президента, същевременно смята, че заради студа бежанският поток едва ли не ще намалее. Как коментирате подобни изказвания?
- Ами като несериозни. Като несериозни, защото това най-малкото издава едно подценяване на Консултативния съвет като форум, в рамките на който да се търси съгласуване на единна национална българска позиция. Още повече, че тук в случая става дума не просто за позиции на политическите формации, а за позиции и на държавните институции. Второ, това е проблем, който не е проблем на днешния или на утрешния ден, като говорим за бежанците, това е проблем на бъдещите дни и решението няма да бъде намерено нито бързо, нито скоро.
Една от причините да не се подкрепя нашето искане за свикване на КСНС е, защото там именно правителството трябва да представи доклад и съответно позиции по най-важните въпроси, които вече споменах. Правителството очевидно бяга от заемането на конкретна позиция, бяга от отговорност по бежанския проблем. Другото, което искам да спомена, това е ресорният вицепремиер, това е Меглена Кунева, която е натоварена с координацията по тази тема и отговаря за представянето на позиции по европейска политика. Тя очевидно отделя много повече внимание на вътрешнопартийните си проблеми, отколкото на преките си служебни задължения. По тази причина, очевидно е, че премиерът трябва да поеме лично координацията по този проблем, да изземе тези правомощия и ако прецени, да ги прехвърли към другия вицепремиер, който също е ресорен - Румяна Бъчварова.
- От днешна гледна точка грешно ли беше изграждането на оградата по нашата граница? България, и не само тя, е обвинявана, че едва ли не първа е издигнала тази бариера срещу бежанския поток.
- Не приемам изграждането на защитното съоръжение за грешка нито от днешна, нито от вчерашна гледна точка, още повече, че виждаме как подобни решения се вземат и от други държави. По същия начин смятам за правилно ангажирането на части от Българската армия в подпомагане на усилията и дейността на Министерството на вътрешните работи, чиято е основната отговорност - опазването и защитата на границата. Виждаме, че имаме примери с ангажиране на военнослужещи и в други държави. Приемам го като израз на разбиране на значимостта на този проблем. Нека да кажа, че до някаква степен отсъствието на защитно съоръжение може да се разглежда и като условие, стимулиращо каналджийството. И обратно - наличието на съоръжение ограничава възможностите на трафикантите на хора. В случая говорим за това, че защитното съоръжение служи в много голяма степен за предотвратяване на нелегалното преминаване на зелената граница и за пренасочване същевременно на потока от хора към гранични пунктове, през които следва да става преминаването на наша територия с всички процедури по проверка на документите, регистрацията, които така или иначе са необходими.
- Освен хората, които са засегнати от военните конфликти, преминават ли и т.нар. членове на "Ал Кайда", на "Ислямска държава"? Има ли опасност за националната сигурност на България, както и за сигурността на държавите от ЕС?
- Разбира се, и това всеки среден анализатор не го отхвърля и не го отрича като вероятност и съответно като риск. Всъщност ние говорим за бежанската вълна като за едно от най-сериозните изпитания и съответно предизвикателства за България и съответно за Европа като цяло. Един проблем, в който се фокусират всички рискове за сигурността на страните, поне по начина, по който те се дефинирани в основните документи, третиращи въпросите на сигурността - концепции или съответно стратегии. Тук имаме действията на престъпни организирани мрежи за трафик на хора. Тук имаме действия на организираната престъпност. Тук имаме съответно всички възможности за проникване на хора, които са свързани с крайно религиозни и джихадистки групировки, проникване на радикални елементи. Разбира се, можем да продължим с рисковете, свързани с натоварването на социалните системи; рисковете, свързани със здравната и епидемиологичната обстановка и т.н.
Същевременно, говорейки за всичко това, не бива да забравяме, че става дума за хора, които са подложени наистина на варварски действия от страна на фанатици и на радикални групировки, т.е. хора, които търсят и се стремят към своето оцеляване, спасяване на своя живот. Бежанският проблем има две страни, от една страна, са икономическите мигранти, които търсят повече шансове и по-добър живот. От друга страна, са бежанците, които се борят за своето оцеляване. В този смисъл подходът трябва да е различен. Ако при първия случай помагат икономическите и образователните програми, както и програмите за заетост за страните, откъдето са икономическите емигранти, то в другия случай трябва радикален подход, който да преодолява последствията от разрушената държавност, както във втората група.