Правото на батьовците
/ брой: 116
Сава Савов*
Вече двадесет години българското земеделие боледува и е кажи-речи на смъртно легло. А политиците се правят, че чуват онова, което ние, земеделските стопани, говорим.
Някога в родното ми с. Енина, където съм председател на земеделската кооперация, са отглеждали над 1000 глави едър добитък. Пасяли ги свободно из Балкана от ранна пролет до късна есен, само през зимата ги прибирали в оборите. Днес имаме едва стотина животни - за вълна ли, за мляко ли, за месо ли по-напред? Откъде пари, че да направим ферма, отговаряща на европейските стандарти?
Неудачите започнаха още с връщането на земите в реални граници. Как ли не го въртяха управниците. Но никой не си даде сметка, че при отсъствие на комасация обработката на земята един ден ще излезе скъпо и прескъпо. Ето, сега имаме блок от 2000 дка. Собствениците на 100 от тях ги продадоха. За да осигурим достъп до земите на новите им притежатели, се наложи да затрием 200 дка в пътища. Как си представяте, че ще пусна пръскачка с обхват 18 метра? Само като спомена за това, всички вдигат рамене. Законът бил такъв, имали били право. Че тези закони нали българи са ги правили? Нали са имали глави на раменете, а не окачалки за меките им шапки? Като са гласували в парламента, защо преди това не са се допитали до нас, селяните? Нищо, че не сме чак толкова образовани и нямаме дипломи от реномирани университети!
Говорят, че само се жалваме, и ни навират в очите миналогодишната печалба от житото. Да, вярно е, че спечелихме по нещичко от добрата реколта, но никой не казва, че сега хлътнахме два пъти по-дълбоко отпреди заради поскъпването на торовете и горивата. За да наторя нивите, плащам по 500-600 лв./т., а нафтата ни струва по 2,5 лв./л. Гледаме сравнително малко земя - около 12 000 дка, в полупланински район. Затова за чиновниците от аграрното министерство сме Господин Никой!
Тях ги интересуват онези батьовци, дето имат стопанства от по 150-200 000 дка. Колко са те? Десетина души. И се знаят поименно. Те колят, те бесят в земеделието. А такива като нас... Оставили са ни да фалираме. Не им пука, че после ще ядем ябълки от Македония, круши от Турция и замразено говеждо от Австралия.
-----------
* Авторът е председател на земеделска кооперация в с. Енина, Старозагорско