Празни хора с празни мисли

Кой е Иванов? Магнетичен, противоречив, непримирим, скандален руски Хамлет или просто човек, изпълнен с необяснима мъка, странна умора от заобикалящите го празни хора с празни мисли. Загадъчен и необясним, искрено страдащ или привидно скучен и не особено почтен човек, Чеховият Николай Алексеевич Иванов е сред най-енигматичните и едновременно с това привлекателни театрални образи. Енигматичен, защото мъката, която го терзае и отравя живота и любовта му, а и тези на хората, които го обичат, с изминалите години, откакто е писана пиесата (а датата на премиерата е 19 ноември 1887 г.), е станала всеобща и всеобхватна за постмодерния човек. Привлекателен, защото разгадаването на всички така противоречиви черти от характера му е колкото интригуващо, толкова и обречено на безброй много възможни варианти на театрално живеене. "Умирам от срам при мисълта, че аз, здрав и силен човек, съм се превърнал може би в Хамлет, може би в Манфред, а може би в излишен човек... Има жалки хора, които се ласкаят, когато ги наричат Хамлет или излишни хора, но за мен това е позор! Това възмущава моята гордост, обхваща ме срам и аз страдам...", казва Иванов на младата и чиста в наивността си Саша.
В спектакъла на режисьора Стефан Спасов, който поставя своя "Иванов" на сцената на Драматичния театър в Стара Загора, ролята на този истински сложен герой е поверена на Иван Ласкин. И неговият Иванов е наистина и енигматичен, и привлекателен, и скучен, и не особено почтен, и искрено страдащ. Актьорското и режисьорското решение на образа за щастие не опростява противоречията в характера, а честно ги излага, не се лишава от тъмните и изконно неясни сенки и нюанси в отношенията с другите герои, с което прибавя още доказателства към тезата за непримиримия и скандален руски Хамлет. А също така слага различен, но добре обоснован финал на драмата на излишния човек.
Спектакълът е стилен, интелигентен, вярно почувстван и вярно изигран. Режисьорската работа е "скрита" в динамичната партитура на взаимоотношенията между героите, в създаването на цялостна атмосфера на представлението и в изграждането на единен и определено силен и стилен като присъствие и внушение актьорски ансамбъл, благодарение на Иван Ласкин в ролята на Иванов, Светла Тодорова в ролята на Сара, младата Светослава Иванова в ролята на Саша, Ивалин Димитров в ролята на Шабелски, Христофор Недков като Лебедев, Елена Азалова като Зинаида Савишна, Стефан Борисов като Боркин, Иван Калошев като Лвов, Миленка Сотирова в ролята на Бабакина, Галя Александрова като Авдотя Назаровна и Илчо Димитров като Косих.

Иван Ласкин в ролята на Иванов

Иван Ласкин и Светослава Иванова в сцена от спектакъла

Светла Тодорова в ролята на Сара и Иван Калошев в ролята на д-р Лвов