Празник на човешкия порив за просвещение

Доц. д-р ик. Иван Гаврилов

Нашият български и само български празник - 24 май - Празника на българската просвета и култура и на славянската писменост, е и най-красив, и най-светъл и незаменим като слънцето, не само за нас, българите, защото той е уникален в историята на човечеството.
В тези дни, часове и мигове ние с вълнение и гордост се връщаме мислено 1156 години назад във времето (855 г.), когато не само беше създадена българската азбука, но и когато беше защитено правото на самостоятелна народност, на независимо развитие на българския народ и на славянството като цяло.
Създаването на азбуката отвори широко вратите на проникновението на християнските ценности в българската култура и по този начин ни свърза с тогавашната европейска цивилизация. Но не е само това. Защото, както подчертава крупният руски и световен учен българолюбец акад. Дмитрий Лихачов: "Кирил и Методий са символ на единението между хората! Културният феномен, който те създават през ранното средновековие, принадлежи на цялото човечество. На България се пада водещото място."

Достойно се гордеем днес и от факта, че буквите, създадени от Кирил и Методий, са една от азбуките, на която се пише днешната история на Европа. И още нещо, но не на последно място, имаме повод да се гордеем в международен план, че съвременна България, въпреки трудностите, които преживява по време на прехода, и финансовата криза, е един добър пример за диалог, сътрудничество и взаимно уважение между различните общности и религии.
В светлината на казаното и не само нека скъсаме, да се разделим с тоталното отрицание и самоунищожение, като търсим, мислим и пишем за достойнствата на българския народ. Известно е и неведнъж сме били свидетели как лесно неговото достойнство е било поругавано и как трудно се възстановява. И ако не е било загубено, то се дължи на тези синове български, които назоваваме интелектуалци, сиреч хората на знанието, на словото, на баграта! Те са били будители, патриоти, истински родолюбци, а не националисти.
Между словата, които лично съм си записал (слава богу!), намерих едно интервю на английския професор от Лийдс Майкъл Холмън, който е женен за българка. Освен че е български зет, проф. Холмън има съществена заслуга към нас, българите, защото обичал и превел разказите на Йовков, когото нарече "един космополитен в душевността си автор". И тъкмо този професор направи една характеристика на нас, българите, която мисля, че трябва да запомним завинаги! Той ни казва: "...Трябва да се научите да се уважавате като народ. Нека като се надявате на бъдещето, не забравяте най-хубавото от миналото си... Това ви е недостатък - да се отричате от себе си... Трябва да се преборите с манталитета си да слагате черта, че всичко е било до Освобождението или че всичко е било до есента на 1944 г., или че всичко започва от 1989 г." Никой не може да оспори дори една дума от цитираните думи на проф. Холмън, а дори може да се каже, че те са поучителни, урок особено за някои от управляващите днес и по време на прехода, отричайки всичко, съградено от нацията преди това.
Ще си позволя и нещо нетрадиционно, когато се пише за такъв светъл празник, а може би именно заради него. Всички ние трябва да се спрем в нашето забързано и трудно всекидневие и тогава, когато честваме даден празник, а този е и от най-свещените, нека не свеждаме, не превръщаме честването в самоцел, в отчитане на поредното мероприятие, както все едно ходиш на черква, кръстиш се, а не спазваш божиите, християнските норми. Разбира се, уважението и признателността към Кирило-Методиевото дело във всекидневието ни означава всеотдайно, честно отношение към нашите задължения, работа и съзидателен труд, спазване на законите и реда и винаги преди да зададем въпроса какво България, държавата, ни дава, да помислим и си отговорим на въпроса - какво ние сме дали и даваме на майка България! Впрочем само един такъв подход от всички може да ни осигури по-добър живот и сигурност, че винаги ще ни има като нация и държава. Именно това е и най-искреното и истинско признание към делото на светите братя Кирил и Методий!