Предлагат нова методика за обезщетяване

Новата методика за определяне на размера за имуществени и неимуществени обезщетения по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" вече е готова. Това Обявиха от  Асоциацията на застрахователите (АБЗ) и журналисти.

Методиката е разработена от консултантската компания HLB България, наета от Гаранционния фонд, след като в края на миналата година бяха приети промени в Кодекса за застраховането. Тепърва обаче документът трябва да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор (КФН), от министъра на здравеопазването и от министъра на труда и социалната политика. Очаква се това да се случи до края на годината. Дотогава ще се ползват приетите от ноември текстове в кодекса, касаещи лимитите по "Гражданска отговорност".

Изготвянето на методиката, която трябва да залегне в наредба към застрахователния кодекс, се забави с повече от 2 месеца, а реално компетентните органи ще имат доста малко време да я разгледат и одобрят. Основното в новата методика е, че разграничава методите при определяне на обезщетенията при имуществените и неимуществените вреди. Основаната цел е да се избегне субективизмът и дисбалансите, които се получават при обезщетенията в различните съдилища. За различни случаи за едни и същи неимуществени вреди отсъдените обезщетения варират от 80 хил. до 150 хил. лева, посочиха от асоциацията. Освен това се оказва, че има голяма разлика в съдийското решение, когато крайният платец на обезщетението е застрахователна компания. Обикновено в тези случаи сумите са в пъти по-големи, отколкото биха били, ако обезщетението го дължи работодател или физическо лице.

В методологията се предлагат точки, по които ще се изчисляват обезщетенията. Една точка е равна на една минимална работна заплата за съответната година. За всяка травма ще има присъдени точки. Когато става въпрос за обезщетение за роднини и близки на загинал ще се изчислява основна вреда, особена вреда (включваща коригиращи фактори, увеличаващи обезщетението до 75%, като смърт на бременна жена например), а третият компонент ще са фактори от изключителен характер (необичайни обстоятелства, представляващи тежка последица - например, ако бащата е бил принуден да наблюдава смъртта на сина си). За особената вреда и изключителния характер се предвижда да има определен лимит. Според председателя на АБЗ Константин Велев методиката предлага справедлив механизъм на база сегашната съдебна практика и практиката на застрахователните компании. Бъдещата наредба щяла да създаде и предвидимост за застрахователите, пострадалите лица и техните близки какво могат да очакват. 

Основаният проблем с новата методология и бъдещата наредба на КФН е в това, че на практика съдът няма да бъде задължен да я използва. За да може таблиците и точковият модел да бъдат категорично вкарани в съдебната практика, те трябваше да бъдат заложени като текст в Кодекса на застраховането. Управляващите обаче не можаха да намерят достатъчно сили и капацитет да го направят и в общи линии си измиха ръцете с въпросната бъдеща наредба.