Преклонена главица...

Няма шансове да преборим и дори да намалим повсеместната корупция у нас, ако продължаваме така. Ново проучване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) изкара наяве фрапиращи данни за нагласите на българите, които не будят оптимизъм. Под половината - 49,3 на сто, биха подали сигнал към компетентните органи, ако станат свидетели на корупция на работното им място. Други 29,8 на сто обаче са категорични, че няма да го направят, а 20 на сто не желаят или не могат да отговорят. Забележете - близо 90 процента от хората смятат, че би трябвало да се сигнализира за корупция, по принцип. Излиза, че всеки втори българин се пази или страни от това уродливо явление и, въпреки че го вижда и се сблъсква с него, предпочита да пасува.
Причините са най-различни и трудно може да се степенуват, но масовото мнение е, че не си струва, защото няма да има резултат. А няма да има, защото институциите, от които това зависи, са подвластни и зависими от лица на ключови държавни постове, които покровителстват или практикуват самата корупция.
Най-пресният скандален пример са разкритията в Правителствена болница. Оказа се, че за незаконните трансплантации там се знае от година и половина. Е, и?
За незаконните трансплантации са подавани не един и два сигнала до различни "отговорни фактори", включително до министрите Кирил Ананиев и Костадин Ангелов, но всичко е било потулвано и оставено без движение.  
Трябваше да се смени властта, за да излезе наяве истината за този и за други случаи. И хората лека-полека да добият кураж за осветляване на безобразията. При това говорим основно за потърпевши, които имат личен интерес, не за "будни граждани" с вродена непримиримост.
Защото...
Цели 60,7 на сто от българите биха се чувствали несигурни, ако подадат сигнал за корупция срещу лице, заемащо публична длъжност като политик, кмет и други, разбираме от проучването на БИПИ.
Какво означава това?
Ами означава страх. Страх, че ако дръзнеш да подадеш сигнал, той ще се върне към теб като бумеранг. Защото така е организирана системата - "навързани са като черва". Повсеместното недоверие в комбинация със страха ражда апатията. А апатията означава послушание и контрол - прекрасният удобен за властта модел.
На кого да го подадат този сигнал, за да има ефект? Отнася го този, който огласи безобразието, не който го върши. Дотук сме я докарали спрямо почтените и непримиримите, доколкото им стиска. За останалите корупцията очевидно остава естествена среда на живуркане. Наведена главица сабя не я сече! Докога?