Премиерът-катастрофа, премиерът- блондинка

Луи XIV, в пристъп на монархически нарцисизъм и усещане за богоизбраност, бе възкликнал легендарно "Държавата - това съм аз". За един абсолютен монарх подобен тип психопатично мислене е нещо съвсем обикновено. Но това са били мрачните средновековни времена, когато Европа си е въобразявала, че най-голямата промяна, която може да се случи, е Луи XIV (наречен Кралят-слънце) да не си изяде десерта.
Един психологически наследник на френските монарси обаче се изживява като премиер на България от 3 години насам. И това вероятно е потвърждение на старата максима, че историята обича да се повтаря като фарс.
Последната случка с Бойко Борисов най-ясно демонстрира този тип мислене за всепозволеност. В петък по вина на министър-председателя стана катастрофа в Благоевград. В събота цялата държавна машина бе пусната, за да може заглавията по вестниците да бъдат обаче в стил: "Слух за катастрофа с колата на премиера". Нека поне един главен редактор да излезе и да си признае, че Борисов е звънял като телефонистка от малко градче, за да парира всяко заглавие, което би осквернило суперменската му природа.
Подобна катастрофа е логичен завършек на усещането за всепозволеност, което Борисов развява навсякъде. Говорим за човека, който в интервю за жълто списание призна, че използва офицерки от НСО да му гладят ризите. Изобщо целият свят трябва да се върти около личността на премиера и неговите желания.
По света министър-председателите нямат право да шофират. Това се прави не поради съмнения в техните качества на шофьори, а именно, за да се избегне забъркването на премиерите в катастрофи и други инциденти. Да се метнеш на джип и да го караш като премиер може да изглежда много вълнуващо за индианската душа на Борисов, но е чудовищно нарушение на всякакви законови наредби и правилници. А премиерът трябва да е въплъщение на закона. Когато премиерът се постави над закона и когато тръгне да лъже, че не е нарушил закона, тогава вече говорим за новопоявила се историческа грандомания, напомняща на онези абсолютистки времена.
Но Борисов вече се е оплел в безкрайни лъжи и пози. Като управленец той едва ли вече е в състояние да различи лъжата от истината, да различи себе си от институцията, която представлява и това как трябва да я представлява. За него е важен личният му кеф, неговите собствени желания и нищо отвъд тях.
Той е премиерът-катастрофа. Просто историята наистина се повтаря като фарс. Защото Борисов докара държавата до абсолютна катастрофа, а сега монархически почна да разбива и колите на НСО.