Претъпкани градове и умиращи села

Вчера бях в централната част на Северна България. Минах през села, където няма жив човек. Стари текезесарски постройки в процес на разруха, прашни селски улици, дръгливи псета и тук-там по двама-трима селски пияници, които се увъртат около единствената селска бакалия. Раздвижване има само около обяд, когато бусът от града им докарва хляб. Вече и хляб не произвежда българското село. Ако бусчето пропусне да дойде някой ден, бабите се възмущават, че нямат хляб.
Към 17,30 часа се прибрах в София. Колкото повече наближавах към столицата, толкова лудницата ставаше все по-голяма и голяма. Невероятно стълпотворение на превозни средства. Улиците изведнъж станаха тесни. И отново си зададох въпроса какво направи голяма Столична община за последните 26 години, за строителството на нови пътища, за поддръжката на старите, за строителството на обществени паргинги и за облекчаване на съществуващото положение в пътната инфраструктура изобщо. Не знам някъде в широкия център общината да е построила обществен паркинг. В същото време в общината се регистрираха хиляди автомобили, камиони, мотори. Пътната инфраструктура с много малки изключения е от времето на Тодор Живков. С много малки изключения, разбира се. Тази сутрин беше отново автомобилен ад. Коли, бусове за зареждане на търговски обекти, градски транспорт - лудница.
Време е всички да разберем, че да живееш в големите градове на България и да караш кола там, не е евтино. Време е кметовете и главните архитекти да разберат, че не може да дават строителни разрешителни на всеки, който поиска, и за всичко, което поиска. Ако в центъра на града сега е лудница, кой е този архитект, който разреши строителството на 30-етажна сграда, почти небостъргач, с десетки хиляди квадрати метра офисна площ? Става дума за новия строеж до КНСБ в София, на площад "Македония". Кой е този архитект, който е преценил, че тази голяма сграда е обезпечена със съответната подземна и надземна инфраструктура?

Добри КОЛЕВ, София