През годините

Тази изложба е поглед назад във времето на съвместното ни творчество и живот със съпруга ми Вълчо Вълчев (1946-2010). Общата ни професия на художници ни срещна през 1969 г. като студенти в Художествената академия в ателието по скулптура, разказва Йоанна Кемилева-Вълчева.
Представеното в изложбата е само част от осъществените произведения от различните периоди на съвместния ни творчески живот. Повечето работи на Вълчо са монументални и присъстват в градската и парковата среда на различни градове в България, а моите малки керамични пластики, съдове и пана - в домовете на много хора. Заедно създадохме няколко декоративни пана в керамичен материал за сгради, чешми и паркови пластики и декоративни фигури, отбелязва Йоанна Кемилева-Вълчева.
През годините работихме съвместно, въпреки различията ни, преодолявахме житейските и професионалните проблеми, трупахме глина, отливахме в метал - творяхме. Имахме своите хубави и тежки периоди, но останахме верни в отношението ни към скулптурата и керамиката, към изкуството въобще, като най-сакрална форма на човешката изява.
Сега, когато Вълчо не е между нас, а децата ни - Александър и Теодора, са самостоятелни творци, правя тази изложба като своеобразна ретроспекция на изминатия до момента път. И съм уверена, че това, което остава след нас като изкуство, ще казва това, за което сега аз не намирам точните думи.
А аз ще продължа да работя! С тези думи Йоанна Вълчева завършва словото си към изложбата.
Тя може да се посети до 12 декември в галерията на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6, етаж III.